Властта на гражданите. Чистият въздух е здраве, мръсният е болест! (аудио)

ЧУЙТЕ ЕПИЗОДА

Медицински доказано е, че състоянието на въздуха е от изключително значение за здравето ни. Колкото по-чист е той, толкова по-добре влияе на организма и нормалната му функция. И обратното – колкото по-мръсен е един въздух, толкова по-голям риск има за отделяне на свободни радикали и съответно развиване на оксидативен стрес, който не само състарява по-бързо органите, но и отключва много заболявания, сред които рак, хронични инфекции, липса на енергия, възпаления на централната нервна система, коронарна болест на сърцето и много други. По данни на СЗО в България годишно умират близо 15 000 души от заболявания, следствие на замърсения въздух.

Фактите се потвърждават и от българските специалисти, като неврохирурга д-р Светослав Тодоров от Бургас, кардиолога д-р Теодора Николова от София и общопрактикуващия лекар Валентина Никифорова от Перник. Те са част от инициативата „Въздух за здраве“, подета от мрежа лекари, която се появява на бял свят през 2021 година. Задачата на сдружението е да работи за превенция на здравето чрез по-чист въздух.

„За съжаление, въздухът навсякъде е доста замърсен. Ние като лекари искаме да покажем на пациентите си до какво може да доведе това, да ги информираме, да знаят от кои сектори основно идва замърсяването и така да им помогнем да живеят по-добре. Важно е да информираме обществеността за здравословните проблеми, които възникват от мръсния въздух, който всички ние дишаме. Хората с хронични, сърдечно-съдови и дихателни заболявания са най-страдащи от последствията. Отразява се и на репродуктивните способности, очите, кожата.
Основното замърсяване идва от фините прахови частици. Те пък идват основно от отоплението и от автомобилния транспорт. Смятаме, че ако градският и ЖП транспорт са по-редовни, уютни и сигурни за хората, поне 50% ще се откажат от стреса на трафика в собствените си автомобили“, коментират от сдружението.

Мръсният въздух е включен дори като отделен рисков фактор в последните препоръки за превенция на сърдечно-съдовите заболявания. Честотата на инфарктите и на сърдечната недостатъчност нараства при райони с високо замърсяване. При децата, особено в есенно-зимния период, зачестяват заболявания като болно гърло, хрема, астма, бронхиолит, конюнктивит, обостряне на алергии.

В неврохирургията основни необратими проблеми, които се отключват вследствие на мръсния въздух, са деменцията и паркинсонът. Носенето на маски по време на пандемията от Covid-19 донякъде защити хората от вирусните инфекции и от дишането на мръсен въздух.

Положителното е, че мръсният въздух може да се коригира на популационно ниво. Всички заедно можем да взимаме решения и да правим промени както в ежедневието си, така и на по-глобално ниво, които да повлияят положително на околната среда.

„Покрай пандемията училищата разбраха, че е необходимо по-често проветряване на класните стаи, както и поставянето на пречистватели. Детско-юношеската възраст е тази, в която пораженията, нанесени от вредните свойства на въздуха, са много сериозни.
Факт е, че проблемът с мръсния въздух все още не стои на дневен ред за държавата, а финансовите загуби, които търпим вследствие на него, са огромни. Това означава, че някой някъде не си е свършил работата. Надявам се ние да бъдем бъдещето и сериозните хора, които ще поставим казуса на масата“, споделя д-р Светослав Тодоров.

Наскоро в Перник, например, се е организирала среща между медици, борещи се за каузата, районни кметове, еколози и граждани. Идеята е да се потърси съдействие за повече национални политики за решение на състоянието на въздуха. В един от районите вече са поставени филтри на комините на къщите, които се отопляват с твърдо гориво, купени са машини за миене на улиците. Представител на мрежата „Въздух за здраве“ има в почти всеки по-голям град. Амбицията е да се организират повече подобни срещи с обществеността, за да се търси съдействие от политиците за решаване на проблемите. Предложени са и основни стъпки за действие: чиста енергия и управление на отпадъците чрез подобряване на управлението на градските и индустриалните системи за отпадъци; инвестиране във възобновяемата енергия; подобряване на енергийната ефективност на сградите; подобряване на градската транспортна политика чрез достъпен, чист и редовен градски транспорт; приоритет на електрическия градски и ЖП транспорт; добре планирани и устойчиви градски условия за подобряване на физическо и психическо здраве чрез чисти и зелени градове, пешеходни мрежи, възможност за безопасни и свързани мрежи за придвижване с алтернативен транспорт, градски нискоемисионни зони; повече паркове и зелени зони за отдих, с възможност за спорт на открито.