Георги Богданов: Над 30 услуги за деца и семейства от Украйна има разкрити от Национална мрежа за децата

Интервю на Маргиналия

Господин Богданов, в доклада „Бележник 2022: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“слагате оценка отново 3.18. Защо?

Вече 11 години оценяваме детските политики и за това време не помръднахме от оценка „3“. Питаме се при нас ли е грешката или някъде другаде има проблем.  Миналата година Националният статистически институт изнесе стряскащи данни при преброяването на населението. Ако през 1992 г. 24% от населението е било до 17-годишна възраст, а 14% са били възрастните хора над 65 години, сега е точно обратното – 14% от населението е до 17 години, а 24% са над 65-годишни. Та, ако имахме добри, отговорни политики към децата на България, щеше ли да намалява детското население, родителите нямаше ли да отглеждат повече деца! Генералният извод, е че качеството на образованието, здравеопазването и социалната закрила е на критично ниско равнище и родителите не желаят да имат деца в една нестабилна държава, където дори и проблемът с детските градини не може да бъде решен повече от 10 години. Ако имахме добри политики нямаше как да продължава така с цялостното население на страната и в това число и детското население.

Само хроничните недостатъци на системата за закрила в България и колапсът на част от структурите ли са причина да не се провежда качествена и пълноценна реформа в детското здравеопазване и образование?

Вижте вече трета поредна година сме без Стратегия за детето, документ, който е заложен в българското законодателство и трябва да показва какви да бъдат тези политики за децата, как да работят институциите независимо дали има служебни ли редовни правителства. Стратегията падна жертва на дезинформацията и пропагандата по време на управлението на Борисов. Ами нека си припомним кои бяха ресорните вицепремиери отговорни за политиките на децата, Валери Симеонов и Марияна Николова от НФСБ. Как искаме да има напредък за децата ни?

Двадесет години от като е създадена, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) има по-скоро символично, отколкото функционално значение. Създадена през 2001 година, тя е единственият специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика по дейности за закрила на детето в Република България. С течение на времето, обаче, нейното място и функции бяха силно ограничавани, с над 40 изменения на Закона за закрила на детето (ЗЗД) и вторичното законодателството, включително и чрез прехвърляне на голяма част от нейните правомощия на други държавни институции. Нещо повече, макар на теория Агенцията все още да е орган на Министерски съвет, чиято роля да е да ръководи държавните политики за деца, на практика тя е функционално подчинена на Министерство на труда и социалната политика, включително като второстепенен разпоредител на бюджетни средства.

Наименованието на агенцията също носи обществено и институционална неразбиране, като се нарича „Агенция за закрила на детето“, но дефакто и деюре тя не е отговорна в оперативната дейност по закрилата на децата, а това е в прерогативите на Агенция социално подпомагане, която ръководи Отделите „Закрила на детето“ подчинени към Дирекции социално подпомагане. С множеството изменения в законодателството голяма част свързани с предоставянето на услуги за деца, управление и контрол на случаи на деца в риск бяха иззети от Агенцията и в момента тази дейност е обезсмислена, но продължава да е част от функциите, съгласно Закона за закрила на детето.

Днес, налице са продължаващи системни проблеми, дължащи се на липса на координация между основните обществени сектори, ангажирани с подкрепата на децата и семействата и липса на механизъм, който да я осигури. Това до голяма степен обезсилва предприеманите мерки в секторните политики, които остават на парче, без обща визия и синхрон. Политиките, свързани с деца, са част от над 20 нормативни акта и стратегии, които често са създавани без отчитане на планираното във вече съществуващите документи, без яснота по отношение на координация, проследяване или финансиране.

Ролята на ДАЗД трябва да се промени коренно, не само по отношение на промяна на името и излизането от орбитата на МТСП, но и да се променят нейните функции, така че всички държавни институции –  агенции и министерства да работят с Агенцията по създаването на политики, които да подкрепят децата и да се съблюдават правата на децата в България.

Казвате, че няма почти никакъв капацитет за справяне с остри проблеми и че новото правителство е попаднало в изключително неизгодната позиция да решава спешно казуси, които са били занемарявани системно от години. Къде все пак виждате светлина в тунела?

Честно да ви кажа не им е лесно на това правителство. Тежка криза от Ковид в началото на мандата им, след това жестока инфлация, невиждана бежанска криза, сега вече и енергийна криза, а на всичкото отгоре един куп нереформирани системи оставени от наследството на предишните управления. Няма какво да се заблуждаваме, новото правителство среща и огромна съпротива от страна на администрацията във всички ведомства. Стари кадри с много закостенели разбирания за реформиране на системите продължават да управляват и дори в някои случаи да саботират решенията на правителството. Ретроградното държание на Българската социалистическа партия в правителството е огромен проблем, включително и по детските въпроси. Това, на което се надяваме е все пак новото управление да успее да се справи не само със спешните задачи, но да обърне и сериозен поглед към стратегическите темите за децата и семействата в социалната сфера, правата на децата, детското правосъдие и пр. С едно изречение в отговор на вашия въпрос, може да се каже, че светлина все още не се вижда в тунела, но се надяваме да се види.

Как Националната мрежа за децата може да се справи с нуждите на децата бежанци? Украинчетата не знаят български…