Как отговориха на въпросите на АЕЖ тримата кандидати за СЕМ

Парламентът избира в четвъртък двама нови членове на Съвета за електронни медии. Кандидатите са трима – Симона Велева, предложена от “Продължаваме Промяната”, Пролет Велкова, номинация на “Демократична България” и Тодор Беленски, издигнат от “Възраждане”. По време на изслушването в парламентарната Комисия по култура и медии, Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) се обърна към тримата с няколко въпроса, на които те изпратиха писмени отговори, публикувани на сайта на парламента.

На първия въпрос как да се повиши ефективността на СЕМ, и тримата кандидати допускат законодателни промени, чрез които към парламентарната и президентската квота да се добави и професионална или гражданско-експертна квота.

Пролет Велкова смята, че СЕМ трябва “да излезе от обичайно пасивната си роля на наблюдател на медийната среда и да се ангажира с позиции, идеи и предложения за подобряването и да си сътрудничи с аналогични регулаторни институции от други демократични страни”.

Тодор Беленски е на мнение, че гражданите трябва да решават на избори кой да представлява регулатора кой да представлява регулатора. Според него това ще бъде добър пример за пряка демокрация и така ще се избегне възможността анонимници и хора без добра обществена репутация да влязат в СЕМ”.

Симона Велева пък вижда като основен недостатък в дейността на СЕМ” засиленият контрол, който може да упражнява над радиото и телевизията и фактически почти липсващия по отношение на онлайн медиите”. Тя мисли, че органът има поле за действие в тази посока, след като с промените в Закона за радиото и телевизията от 2020 г., засягащи аудио-визуалните медийни услуги, е получил правомощия и по отношение на онлайн медиите.

Велева смята, че може да бъде полезна в СЕМ с опита си като юрист, с това, че е била ангажирана с множество обществени инициативи и че винаги е заемала ясна позиция по въпроси от значение за обществото. Тя би засилила сътрудничеството с факултетите по журналистика и масови комуникации и би работила за подобряване на достъпа до медийно съдържание на хората с увредено зрение или слух. Според Велева е важно да се оптимизира правната рамка, свързана с медийната собственост, финансирането на медиите, начина на управление на БНР и БНТ, както и механизмът за финансирането им.

Тодор Беленски посочва, че има опит в пет различни медии и твърди, че винаги се е противопоставял на “всяка форма на цензура, лъжа и умишлена дезинформация”. Той предупреждава, че ако “други членове на СЕМ разглеждат регулатора като своеобразен торбалан, който да налага несправедливи санкции”, тогава “има гръбнак” да се противопостави.

На въпроса какви действия трябва да предприеме СЕМ срещу дезинформацията, Беленски отговаря: “Първото и най-важно действие е ясно да бъде доказана дезинформация. СЕМ не трябва да се превръща в арбитър на истината. При установени фактически доказателства за дезинформация трябва да има предупреждение, а при повторно нарушение санкция. Дезинформацията не трябва да се превръща в претекст за цензура и забрана на медии. Във времена на война пропагандата е масова и многостранна. Забраната само на едната означава едностранна пропаганда. Плурализмът на медиите е ключова част от смисъла им като медиатори, а не като инструмент за пропаганда”.

Пролет Велкова вижда ролята на СЕМ в борбата с дезинформацията като изготвяне на фокусирани мониторинги на каналите, по които се разпространява дезинформацията и публичното оповестяване на тази информация. Според нея се нуждаем от “ясно разписано законодателство, което да очертае недвусмислено къде минават червените линии между свободата на словото от една страна и престъпното или увреждащо обществения интерес поведение от друга.

Макар да няма законодателни функции, СЕМ би трябвало да има активна роля при формирането и провеждането на медийни политики, смята Велкова. Според нея “един от начините е да бъде създаден професионално – експертен форум към СЕМ, в който да участват специалисти от всички сфери, свързани с медиите и където да се обсъждат всички въпроси на медиите. Форумът би трябвало да е публичен, да се случва в онлайн формат и да се разпространява до най-широка аудитория. Той би могъл да се превърне в генератор на идеи, които впоследствие да бъдат адресирани както до медиите, така и до законодателя. Такова дискусионно средище би имало здравословен ефект върху болната медийна среда, тъй като обичайно медиите нямат място за среща на идеи и проблематизирането на медийната тема се избягва.

Пролет Велкова и Симона Велева са на мнение, че СЕМ трябва да има по-тясно сътрудничество с Комисията по журналистическа етика, като без да се намесва в решенията ѝ, спазва законовото си задължение да следи дали тези решения се прилагат. Това е така нареченият принцип на съвместната или ко-регулацията. Тодор Беленски мисли, че саморегулацията на медиите е “ключов момент от функционирането на цялостната среда” и че СЕМ може да дава становища при неспазване на журналистическата етика. Според него неприлагането на законовия текст, който задължава СЕМ да следи дали решенията на Комисията по журналистическа етика се прилагат, може да се дължи на непознаване на нормативната уредба или на несъгласие с въпросните решения.

Пълните отговори на тримата кандидати може да видите в прикачените файлове.