Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ и Clean Air Task Force със специална инфрачервена камера. Малка селекция от тях могат да бъдат видени в кратко 3-минутно видео, което споделяме с медиите и в социалните мрежи.

Причината е, че компанията-оператор на цялата национална газопреносна мрежа — Булгартрансгаз, направи опит да осуети инициативата като издаде официална забрана за снимки на техни съоръжения. След допълнителна консултация с адвокати, някои от кадрите, заснети отвън преди забраната и с устно разрешение от мениджъри на обектите, все пак бяха включени във видеото, но без да се публикува официално къде се намират.

„Булгартрансгаз дълги години работеше като филиал на Газпром - безцеремонния нарушител на международни договори. В стила на руската компания и нашите имитатори решиха, че са над законите и могат да забраняват снимки и екологична информация за проблеми при преноса на газ. Разочароващо е, че това се случва при уж новото ръководство на компанията, а се надявахме смяната да е извършена с качествени и подготвени хора.“, коментира Тодор Тодоров, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“.

България е първата държава в Европа, в която екипът на Clean Air Task Force получава забрана да снима. В много случаи самите компании ни търсят, за да заснемем изтичания от техните обекти, казва Джеймс Турито, който е и оператор на инфрачервената камера. Случвало се е да дойде охрана, но щом разберат за какво става дума, операторите получават свободен достъп. До този момент са посетили 13 европейски държави и са заснели над 350 локации.

Метанът е невидим газ без характерен аромат — но може да бъде направен видим от специална инфрачервена камера. Аромат му се добавя допълнително от съображения за сигурност. Проблемът с изпускането на метан от газопреносната инфраструктура набра популярност в Европа и целия свят, редица уважавани медии публикуваха документални кадри. Сред газовете, изхвърляни в атмосферата вследствие на човешката дейност, метанът е с по-силен парников ефект от въглеродния диоксид, въпреки че емисиите са по-малко и периодът на разпад е по-кратък. Метанът е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.

Въпреки че метанът е силен парников газ, все още няма строга регулация на метановите емисии. По време на климатичната конференция COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. В момента има дебати в Европейския съюз какви са необходимите законови промени, но корпорациите в газовия сектор се съпротивляват срещу тях. В същото време, по данни на международни институции, емисиите на метан от газовия и петролен сектор могат да бъдат избегнати или намалени с нетни нулеви или евтини разходи.

„Изкопаемият газ, независимо дали той е руски, азерски или втечнен, носи риск от ново заключване към скъп и замърсяващ източник на енергия, който не гарантира сигурност на доставките и предвидимост на цените. Настоящата ситуация само ни доказа, че газът не може да бъде преходно гориво и няма място за него в енергийния преход. Последният именно сега трябва да бъде забързан с улеснен достъп до ВЕИ за домакинства, бизнеси и институции.“, категоричен е Рори Форстър, координатор „Газови политики“ в „За Земята“.