Властта на гражданите. За държавата и нейните граждани (аудио)

В реч пред Камарата на общините през 1947 година Уинстън Чърчил казва:
„Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога“.

Вероятно един от аргументите му е бил, че всяко демократично управление има нужда от разумен, качествен и обективен коректив. Обичайно това са гражданите, които се обединяват в разнообразни организации, за да защитят интересите си.

Какви взаимоотношения създават държавните институции и гражданските образувания, имат ли допирни точки, работят ли заедно или воюват, брак по необходимост ли е или неизбежно съжителство?

Захари Янков от Българския център за нестопанско право (БЦНП) разказва за историята на взаимоотношенията между държавата и неправителствения сектор в България и какво има шанс да се промени в новия парламент. Той вижда два окуражаващи знака – вече действащият Съвет за работа с гражданското общество (СРГО) към Министерския съвет и първото заседание на Обществения съвет към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество (КПУГВГО), която работи към парламента. Захари пояснява, че това са добри развития след години на непрекъснати нападки от страна на държавата към гражданското общество, силна анти-неправителствена риторика, крайни и необосновани политически изказвания и атаки в медиите. Боряна Кирилова допълва, че основната причина за тези обтегнати отношения е, че гражданското общество има правото да критикува властта, да предлага по-добри решения и промени в законодателството, а това е неизгодно за част от политиците.

В този контекст СРГО дава възможност за връзка на гражданските организации с изпълнителната власт, а Обществения съвет към КПУГВГО – със законодателната власт. Боряна и Захари отбелязват, че последните социологически проучвания показват известни положителни промени в отношението към гражданските организации след пандемията. Хората виждат, че гражданските организации успяват да компенсират част от дефицитите на държавата по време на Ковид-19 и реално са направили възможно подкрепата от физически лица и бизнес компании да достигне до местните общности. Все повече хора даряват, защото имат доверие на конкретни граждански организации, а също и на големите дарителски платформи, администрирани също от НПО. Същевременно има и немалък брой хора, които не познават гражданския сектор и нямат мнение за него. Липсата на познание отваря място за съмнение и пропаганда.

Трудностите пред гражданските организации обаче се задълбочават по време на пандемията. Държавата не предвижда никаква помощ за тях и просто ги забравя. Допълнителни административни трудности идват и от факта, че все още не е променен законът за провеждане на онлайн общи събрания на НПО, който засяга и читалища, училищни настоятелства, спортни клубове.

Очакванията са, че СРГО ще може да дава мнения по проекти, законодателство и стратегии, свързани с гражданското общество, да събира статистически данни, а също и да определя годишни приоритети за работата си. В момента се работи по законопроект за доброволчеството, който е бил обсъждан в последните 10 години без резултат. Доброволчеството е най-автентичният начин за гражданско участие и именно доброволците и неправителствените организации са най-активни в кризата с бежанците от Украйна. СРГО вече работи и по регулиране на отношенията на неправителствения сектор с държавата по време на украинската криза.

Боряна и Захари добавят, че СРГО не е всезнаещ орган, а изразител на мнението на гражданските организации. Той е една отворена врата и начинът да се гарантира, че тя няма да се затвори при смяна на правителство, е да покаже, че е полезен. И СРГО, и Обществения съвет към КПУГВГО дават реални възможности държавата и гражданския сектор да създадат балансирани работни отношения.


ххх