КЛЮЧ Unplugged: За зависимостите и техния край (видео)

Животът на много хора е повлиян пряко или косвено от зависимост към наркотици или други стимуланти. Именно с такива хора работи центърът „Розовата къща“, за която се грижи основно Юлия Георгиева от Фондация „Център за хуманни политики“.

Фондацията поема грижите за Розовата къща преди три години, като напълно обръща концепцията на предишната стопанисваща я организация. Сега Розовата къща работи с хора със зависимости към наркотици и няколко към алкохол, намиращи се в най-лошо социално и здравно състояние в София. В центъра те могат да се изкъпят, да се преоблекат и да получат помощта, от която имат нужда. В къщата работят четирима души, които обезпечават над 30 различни дейности.

„Терминът за Розовата къща е нископрагов център. Това означава, че няма праг за социалните услуги. Не искаме документи, не искаме от хората да се легитимират чрез други хора, които да потвърдят, че това са те. Имаме регистър на клиентите си, имаме техните лични данни, но идеята е, че тази услуга е анонимна, така че да не се притесняват да дойдат при нас, защото те са неприети от държавните социални служби, отношението към тях е доста неприятно и предпочитат да не ходят по тези служби сами. Огромна част от тях нямат лични документи, което им затваря вратата за социално подпомагане или здравна помощ. Ние вадим лични документи на тези, на които е възможно, на бездомните по закон е невъзможно“, обяснява Юлия Георгиева в изданието на КЛЮЧ Unplugged с водещ Александър Куманов от Фондация „Четиридесет и две“.

За трите години фондацията е получила държавно субсидиране в размер на 15 000 лв., дошли през Националната стратегия за борба с наркотиците. Към днешна дата Агенцията за качеството на социалните услуги не може да ги подкрепи заради новия закон за социалните услуги, приет преди една година. От 2020 г. насам средствата идват основно от дарения на частни лица. От 2022-ра биват финансирани и от международната компания Playtech. Освен финансова подкрепа, често им даряват и продукти, дрехи, хигиенни и санитарни материали, бордови игри и други.

„Моето впечатление е, че в България се употребяват много дизайнерските дроги. Те са доста популярни, част от тях не могат да бъдат засечени, а в същото време са значително по-опасни от т. нар. традиционни наркотици. И макар да не са нови, продължаваме да сме тежко неподготвени как да реагираме по отношение на вредите, които причиняват, и начините как би трябвало да се лекува зависимостта.
Разпространението става най-вече между самите подрастващи. Проблемът лежи в начина, по който младите възприемат опасността, нуждата им да правят различни неща и това, че искат да са готини. И тук идва моментът, че понеже нямаме регламентиране на наркотиците като такива, младите не залагат на употребата на марихуана, която е лесна за идентифициране, а на тези нови, синтетични вещества, които са трудни за идентифициране и в пъти по-вредни“, коментира Юлия.

Официалната статистика сочи, че около половин милион българи са употребили някакво психоактивно вещество през последната година. Това не означава, че всички развиват зависимост. Най-разпространена е тревата.

Екипът разработва превантивна система, успешно приложима в други държави, напр. Канада, САЩ, Белгия, Германия, Франция. Тя работи основно с отделни психични предиктори на децата. Т.е. доколко те са депресивни, доколко търсят силни усещания, доколко са тревожни и доколко са импулсивни. След като се установи кои деца са склонни към подобни предиктори, се работи в посока намаляването им по здравословен начин. Според сметките на фондацията в рамките на 500 000 лв. тя може да покрие цялата образователна система в България. Юлия е категорична, че обществото бърка в това, че не подкрепя, а наказва.

„До средата на 90-те хората повече се подкрепяха в това отношение, защото тогава много семейства имаха деца, попаднали в тази клопка и можеха да се „преоткрият“ един друг. После нещо се случи и сега се озлобяват. Това донякъде се дължи и на отношението на управляващите към наркозависимите. Чак наскоро хората започнаха да проявяват разбиране и емпатия“, допълва тя.

Призивът на фондацията е децата да знаят, че те са уважавани и ценени от родителите си. Да се поддържа стойностен контакт, да се правят периодични тестове за наркотици.