Каравана на участието - какво се случи?

Шест населени места, шест срещи, над 120 участници: каква е равносметката от гражданското „турне“, което екипът на Форум Граждаснко Участие предприе в края на 2021 г. с идеята да информира повече хора за процеса „Конференция за бъдещето на Европа“ и да събере техните препоръки за бъдещите политики на Съюза.

Активни граждани, представители на институции и на местни нестопански организации, млади хора и учащи се включиха в поредица от дискусии, организирани от мрежата ФГУ в партньорство с колеги и съмишленици от Благоевград, Бургас, Гоце Делчев, Русе, София и Търговище. Така би звучал един по-формален доклад от инициативата „Каравана на участието“, какъвто публикувахме към анонса за събитията в официалната платформа за Конференцията тук, за да бъдат взети предвид при формулирането на резултатите от процеса.

По-свободният разказ би ни дал възможност да добием още по-ясна представа за пъстротата на участниците в срещите – сред тях бяха артисти, млади и опитни активисти, журналисти, читалищни дейци, учители и преподаватели в във висши учебни заведения, студенти, гимназисти, преминаващи курс по гражданско образование в училища от няколко различни града, общински съветници и тъй нататък. С част от тях се срещнахме онлайн, а други събрахме на по чаша кафе, за да поговорим за това какво „куца“ в работата и подхода на европейските институции към гражданите на Съюза и кои са възможните стъпки за разрешаването на проблемите.

Може би най-важният извод от всички проведени дискусии е, че голяма част от гражданите не са добре запознати с европейските политики и механизми. Проблемите, които ЕС поставя като приоритетни, често са далечни за местните, които се чувстват дистанцирани от институциите и от техните представители – или, по-правилно, своите представители в тях. Част от причините за това състояние са недобрата комуникация и недостатъчното съобразяване с местните особености, но критиките са насочени и към националните власти в България, например по отношение разпределянето на европейски средства.

Основните препоръки на участниците могат да се обобщят така:

• Информацията, която „излиза“ от европейските институции, трябва да бъде поднесена на по-достъпен език, необходимо е да се популяризират и комуникационните канали, през които бива разпространявана. Според участниците тя е неразбираема, труднодостъпна. Контактът с българските представители в Европейския парламент също следва да бъде по-пряк.
• При разработването на европейските политики е необходимо спецификите на местния контекст в съответната страна и дори нейните региони да бъдат анализирани, оценявани и вземани под внимание повече – а това, поне в някаква степен, може да стане реалност с по-активно и качествено консултиране с гражданите;
• Европейските институции да упражняват по-засилен мониторинг върху разходването на средства от своите фондове на национално ниво.

ФГУ представи горните изводи най-напред по време на „Национална среща и Биенале на гражданското участие 2021“, включително пред представител на т.нар. международен граждански Конвент, разполагащ с право научастие в пленарните заседания на Конференцията, като запис на събитието можете да видите тук. „Конференцията за бъдещето на Европа“ официално бе закрита на 9 май, а доклади за резултатите са достъпни тук.