Властта на гражданите. „Аз искам да помагам на тези хора всеки ден за тях да е един хубав ден.“ (аудио)

Обичайно всеки от нас се грижи за близък, приятел или член на семейството, когато дойде болест или трудна житейска ситуация. Понякога тази грижа става непосилна или практически невъзможна и тогава търсим помощ от социалните служби. Те са тези, които се грижат за най-уязвимите сред нас – деца и младежи без родители или с физически и интелектуални трудности, самотни, болни и възрастни хора. Така социалните професии стават все по-търсени и необходими, защото осигуряват грижа за най-застрашените членове на все по-застаряващото население на Европа и много страни в света. Социалните професии са сред тези, които имат бъдеще в епохата на новите технологии, които променят или почти изличават някои традиционни професии.

В България общата пасивност и нехайство на държавата за състоянието на социалните услуги се компенсира в известна степен от работата на няколко неправителствени организации. Александрина Димитрова разказва за фондация „Сийдър“ – една от водещите в процеса на прекратяване на институционализирането на деца в страната. В момента тя поддържа няколко центъра от семеен тип в Казанлък и Кюстендил, където са приютени деца и младежи без родители и такива с увреждания. Фондацията поддържа екип от повече от 90 професионалисти, сред които социални работници, трудотерапевти, психолози, социални терапевти, кинезитерапевти, логопед, арт терапевт, психолог, социален педагог. Александрина ги определя като хора с мотивация и желание да работят с уязвими групи. Фондацията се грижи за тяхното професионално развитие, обучение и добри условия за работа чрез дарителски кампании и проекти.

Диляна Гюрова представя Федерацията на социалните сдружения, която обединява близо десет организации, работещи в социалната сфера, неформалното и гражданското образование. Центърът за професионално обучение „Св. Методий Славянобългарски“ към Федерацията е създаден преди около 10 години по модел на партньорската немска фондация „Либенау“, която има 150 години опит, предлага 330 услуги, а от 40 години има собствен Институт за социални професии. В него се подготвят социални работници по дуалната система за обучение – най-ефективната форма на обучение в тази сфера.

В България социалните услуги и професии имат проблеми не само по отношение на работодатели, регулация, професионална квалификация и финансиране, но и като обществено разбиране за важността им. Диляна пояснява, че има институции, които следят и имат изисквания за социалните професии, направени са промени в законодателство и в нормативни документи, функционира и Агенция за качеството на социалните услуги, както и Наредба за критериите и стандартите за социални услуги, тече и обществено обсъждане на Наредба за качеството на социалните услуги. „Има дефиниции“, казва тя, „но те не са достатъчни за да решат проблемите и по-скоро задълбочават тежката бюрократичност на системата“.

Местните власти и общините са основните работодатели, които осигуряват социални услуги за населението. Едва 15% от социалните центрове се управляват от организации като Сийдър. Всяка община разполага с различни ресурси и възможности да привлича допълнителни средства, но повечето са затруднени да подбират кадри и да ги контролират, както и да осигуряват тъй необходимата им и често пренебрегвана супервизия.

Големият проблем не само в България, но и в Европа и по света, остава недостигът на социални работници и качеството на услугите. Тъй като у нас за социалните професии не се изисква специализирано образование, те често се практикуват от хора без мотивация и отношение към уязвимите обществени групи. При завършилите специализирано образование пък проблем е липсата на практически опит. Диляна смята, че неправителствените организации могат да осигурят паралелен процес на изцяло практическо обучение. Важно е да се промени и медицинският модел на работа с хора с увреждания, който подхранва предразсъдъците към тях и прави социалните професии непрестижни. Сега на нуждаещите се от социална помощ се гледа през призмата на това, което не могат. Социалната работа трябва да им помогне да разкрият какво могат и как да са самостоятелни.

Опитът на страни като Австрия и Германия показва, че е особено важно социалните работници да се поддържат с непрекъснато обучение и да се задържат в професията, а неправителствените организации, които дават услуги да имат своя политика и да познават нуждите на социалните работници, да бъдат активни и да са водещи в грижата за уязвимите членове на обществото.

Александрина допълва, че неправителствените организации в социалната сфера в България са действени, но са малко на брой, тъй като предлагането на социални услуги изисква самата организация да е стабилна, да може да управлява големи екипи и да се справя с трудни ситуации.

Разговорът остава отворен за бъдещи дискусии заради важността на темата и с надежда за благоприятни развития.


ххх

Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.