Съдът в Страсбург: България има задължение да признава, ако сексуалната ориентация на жертвата е била мотив за престъплението

Произнасянето на Съда от днес е по дело, водено от майката на Михаил Стоянов – 25-годишен студент по медицина, убит в Борисовата градина на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София.

Със свое решение от днес по делото Стоянова срещу България (жалба № 56070/18) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург установи, че българската държава е нарушила чл. 2 (правото на живот) във връзка с чл. 14 (свобода от дискриминация при упражняване на правата) от Европейската конвенция за правата на човека като не е признала, че предполагаемата сексуална ориентация на жертва на престъпление е мотивирала извършителите.
Делото се отнася до убийството на Михаил Стоянов – 25-годишен студент по медицина, убит при нападение в Борисовата градина в София през 2008 г. Жалбоподателка по делото е майката на убития, Христина Стоянова.

В делото пред българските съдилища е установено, че тримата нападатели на Стоянов са били част от група от шестима гимназисти, които често се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки инициативата си „чистка“. В деня на убийството петима от тях се разделили на две групи, за да покрият по-голяма територия в търсене на жертви. Малко след 21:00 ч. на 30 септември 2008 г. едната група от трима души попаднала на Стоянов. Един от нападателите го ударил в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели  ритали,  удряли и душили жертвата си. Стоянов починал в следствие на задушаване след няколкоминутен побой. Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, но запазил телефона.
След двугодишно мудно и безплодно разследване, едва по изрична молба на майката на Стоянов от полицията проверили отново дали телефонът му не е включен. Проверката попаднала на следа и така се стигнало до установяване на извършителите и задържането им на 3 юни 2010 г.

В съдебното производство подсъдими били двама от нападателите, а третият бил свидетел. Прокурорът по делото поддържал, наред с друго, че извършителите са били мотивирани от предполагаемата хомосексуална ориентация на жертвата, което съответствало на хулигански мотиви, за които е предвидено по-тежко наказание. Първоинстанционният съд осъдил извършителите за убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, но ги оправдал по обвинението за убийство, извършено по хулигански подбуди, тъй като не установил хомофобските мотиви да са част от внезапното им решение за убийството – тези мотиви участвали само в умисъла за нападението. Това било потвърдено от апелативната и касационната инстанция. Върховният касационен съд в своето решение посочва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с такъв мотив потвърждава оправдателна присъда в тази си част. В крайна сметка двамата подсъдими са осъдени съответно на 10 години и на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

В решението си ЕСПЧ преповтаря вече установените си стандарти, че разследвайки престъпления властите на държавите, страни по Конвенцията, са длъжни да демаскират евентуални дискриминационни мотиви; че задължението за адекватен отговор на подобни престъпления се простира и в производствата пред съда, в които се решава дали и как да бъде наказан извършителят; и че третиране на насилие с дискриминационен мотив по същия начин като деяния без такъв мотив означава отричане на особената природа на такива особено рушителни за основните човешки права деяния.

В конкретния случай Съдът намира, че хомофобският мотив е бил установен от властите, но законодателната рамка на България не позволява да се реагира по подходящ начин на хомофобските мотиви на нападението. Той подчертава, че в своето решение касационният съд, обсъждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства дори не е споменал хомофобските подбуди на нападателите.

По делото ЕСПЧ прилага чл. 46 от Конвенцията и задължава властите да съобразят българското законодателството, така че да се избегнат бъдещи нарушения. България следва да гарантира, че насилствените нападения, мотивирани от действителната или предполагаемата сексуална ориентация на жертвата, се третират като утежняващи обстоятелства в наказателното ни право.

България е осъдена да плати на Христина Стоянова 7 000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3 183,90 евро за разноски по делото.
Българският хелзинкски комитет участва в делото пред Съда в Страсбург със становище като трета страна. Представители на Стоянова пред ЕСПЧ са изтъкнатите пловдивски правозащитни адвокати Михаил Екимджиев и Катина Бончева.

„Това дългоочаквано решение носи справедливост за всички хора от ЛГБТИ общността“, коментира Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист от Българския хелзинкски комитет. „Когато мотивът на извършителя е на основата на сексуалната ориентация, джендърната идентичност или половите характеристики на жертвата, това рефлектира върху всички хора, които имат същата ориентация, идентичност или характеристики. Ако днес човек е убит, защото е гей, аз като гей мъж имам всички основания да се страхувам, че съм потенциална мишена“.

„Българският законодател от години е призоваван от нас, както и от много международни организации, да измени законодателството като включи сексуалната ориентация, джендърната идентичност и половите характеристики в квалифицирани състави в Наказателния кодекс. Това не се случва. Отказът да бъдат адекватно защитени ЛГБТИ хората в България и да им бъде признато какво и защо са претърпели, когато биват нападани по хомофобски или трансфобски подбуди, е ясен белег за дълбоко институционализираната дискриминация в България“, заяви още той.