Приобщаващи училища в България – текущи практики и бъдещи възможности

На 07 юли в София се проведе Национална конференция на тема „Приобщаващи училища в България“. Събитието бе организирано от Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за Ефективни Граждански Алтернативи”, която е българския партньор по изпълнението на международния проект „Приобщаване на училища“ (Inclusion4Schools), финансиран по програма Хоризонт на ЕС. Проектът обединява университети, научни звена и граждански организации от Унгария, България, Албания и Словакия и има за цел да се бори срещу модела на изключване в образованието и срещу системното възпроизвеждане на неравенства в изолирани училища и общности. Сред водещите му задачите е разработването на модели за успешно преодоляване на затвореността чрез активно въвличане в общ диалог на общностите около училищата, съставени както от самите ученици, учители, директори и други професионалисти в сферата на образованието, така и от  родителите, културни и социални институции.  

С този си подход и с работата си на терен в четирите държави проектът “Inclusion4Schools” се отличава от другите два проекта, борещи се със социалните неравенства чрез образование, подкрепени по програма Хоризонт, чийто подход е по-тясно фокусира върху изследователска работа по темата – “PIONEERED” и “SMOOTH”. Те бяха представени в началото на конференцията от д-р Бела Кардон от Регионален център за информация и научно развитие (Унгария). Той обърна изрично внимание и на факта, че “Inclusion4Schools” е „необичаен“ европейски проект, тъй като всички партньори, както и координиращата го организация, са изцяло от т.нар. „нови“ държави-членки на ЕС, приети след 2004 г., а Албания е в началото на пътя си по присъединяване. 

Втората част от конференцията насочи вниманието към националните интеграционни политики в България. Темата въведе д-р Лало Каменов, директор на Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Той сподели, че има поглед върху развитието върху институционалните политики в тази сфера от 2003 г. насам и е видимо, че докато в началото се е говорило за интеграция, то днес водещото понятие е приобщаване. Също така д-р Каменов подчерта, че е важно да се прави разлика между образователна интеграция и интеркултурно образование, тъй като практиката показва, че неправилната употреба на тези понятия може да доведе до специфичен тип дискриминация, при която образователната система третира групи деца като да са със специфични образователни потребности само заради етническия им произход. Тези примери намаляват и все по-рядко се срещат, но все още ги има.  

Проф. Сийка Чавдарова от СУ „Св. Климент Охридски“ продължи разговора за пресечните точки и разликите между интеркултурното образование и образователната интеграция, като сподели, че и двете форми са добре описани в наредби, но трудностите идват от прилагането им на практика. В тази връзка тя припомни, че освен явните предразсъдъци, които се разпознават лесно и веднага, не трябва да се забравя, че съществуват скрити такива и именно те са най-големият проблем за всички странни в образователния процес. Тя подчерта и че интеркултурното образование винаги е взаимен, а не едностранен процес и че то може да се случва в клас под различни форми и не бива учителите да се ограничават до посочените в наредбите брои часове на класния по определени теми, а да мислят как да го интегрират и в представянето на материала по други предмети.  

Доц. Йосиф Нунев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Медодий“ сподели своята работна дефиниция за двете понятия, според която приобщаващото образование има за задача да направи така, че образователните институции да приличат на семейната среда за децата, докато интеркултурното образование следва да се занимава с етноинтегритета на всяко дете. Доц. Нунев представи и свое изследване върху ситуацията в община Сливен. Част от наблюденията показват, че 90% от педагогическите специалисти не правят разлика между интеркултурно и приобщаващо образование, както и че много сериозен дял от учителите гледат на своите ученици от ромски произход през наложили се клишета и без добро познаване на историята и вътрешната структура на тези общности. Сериозен проблем е и вторичната сегрегация, а като водещ страх, поради които родителите отписват децата си от училища с преобладаващо ромски ученици, е страхът, че в тези училища нивото на образование е много ниско и „почти не се учи“. 

В заключителната част на събитието, присъстващите ромски активисти, учители, директори на училища, социални работници, медиатори, изследователи и други професионалисти в областта споделиха своя опит. В своите заключителни думи д-р Румян Сечков отново отбеляза многократно споменатата необходимост и продуктивност на работата на терен, която осигурява връзката между всички странни в образователния процес на ежедневно ниво.