Властта на гражданите: Бягането с кауза (аудио)

Спортът все повече се видоизменя от инструмент за поддържане на личното здраве към граждански похват за постигане на социални цели. През последните години много маратони или други спортни инициативи се превръщат и в каузи за събиране на средства, в мисии за повдигане на важни екологични въпроси и в начин за привличане на други ангажирани хора. Може би най-често използваният спорт в тази посока е тичането, тъй като то е и колективно, и индивидуално. Може да се практикува от огромна група от хора и има състезателен характер, но без директна конфронтация между участниците.

„Тези инициативи се зародиха преди около десет години. Нашето първо събитие беше плуване в язовир, близо до Разград. Но за да се стигне до там хората да искат да се завърнат към природата, се свърши много работа преди това. Беше изградена велоалея до мястото. После решихме, че ще направим триатлон, защото природата е запазена, но имаше и условия, създадени от човека. Подкрепиха ни хора от властта, чиято кауза бе да направят мястото подходящо за плуване. Т.е. ние бяхме извървели пътя до осъзнаването за промяна на живота и за правене на нещо в полза на обществото“, коментира Цоньо Пенев, председател на сдружение „Зелена стъпка”, което организира „Лудогорския маратон”, „Камчийски пясъци” и „Via Pontica” – трансграничен маратон, който пресича границата ни с Румъния.

Организацията на подобен тип маратони е много сложна, а повечето сдружения ги правят като хоби. Подготовката е целогодишна, поставят се все нови и нови изисквания. Според журналиста Иван Радев бягането дори създава среда, защото те среща със съмишленици, с които в бъдеще може да създадеш общо събитие. Трасетата на трите най-големи маратона в България също са подбрани внимателно – те са единствени по рода си и показват природните ни богатства. Камчийски пясъци, например, е най-дългият плаж в страната и там маратонът е по босо бягане, за да се подчертае опазването на природата. Наскоро организацията прави и нов триатлон, в който заменя етап колоездене с етап каяк. „Via Pontica” пък доказва, че границите между съседите са отворени и българи и румънци могат да се обединят в обща идея. Тази година маратонът ще се проведе на 4 септември, дистанцията е 21 км, а регистрацията се прави на сайта на маратона.

Между тези мащабни инициативи се намества и 5 километровото състезание „Run together” на JAMBA, което е и самата кауза –  всички набрани средства отиват за организацията, която провежда обучения за хора с различни възможности. Част от тези хора също се включват в бягането. Вариантите за подкрепа на каузата са стопанска дейност, в която има стартови такси, дарения и спонсорство. Един от основните психологически проблеми е, че хората с увреждания и специални потребности все още се страхуват да се доверят на някой, който да ги преведе през подобна непозната за тях среда. Този страх се дължи до голяма степен на лошата инфраструктура, недостатъчно добрите условия в страната, липсата на достъпност за хора с увреждания и социалното разбиране.

Маршрутът е в София и се сменя всяка година – на околовръстното около софийски мол, на националния стадион „Васил Левски“, в Борисова градина, в Южния парк и др. Набраните средства през годините са между 10 000 и 25 000 лв. Мечтата на JAMBA е да направят бягане по бул. „Витоша“, което на пръв поглед изглежда невъзможно, но има много примери в други големи градове за ползите, които носи със себе си.

По време на пандемията „Run together” регистрира твърде малко участници, „Via Pontica” е отменена два пъти, но пък се създава първото в България виртуално бягане, където хората са тичали самостоятелно, заснели са се и после са споделили видеата си във виртуалното пространство.

„В България дълго време се залагаше на спорта за високи постижения. Самата държава започна да инвестира в едни държавни маратони с много висок награден фонд, който да привлича „звезди“ в спорта, но пък не са достъпни за всякакви участници. Това, което трябва да се прави, е да се насърчава включването на хора с различни възможности и увреждания, защото често трасетата, на които се провеждат състезанията в момента, са абсолютно недостъпни и няма пригодени условия. А реално не е много трудно – достатъчно е общините да се съгласят да затворят няколко улици или голям булевард, по които да преминат участниците. Знаем, че най-добрата инфраструктура е пригодена за автомобилите, а за пешеходците и количките тротоарите са в по-окаяно състояние“, подчертава Иван Радев.