Вили Ракаджиева: „Всеки творец, посредством това, което прави, трябва да „разпалва“ духове, да „вдига“ глас, да насочва внимание към „болни“ теми, да БУДИ“

Снимка: Личен архив

Интервю на Елена Лулчева, доброволец на БЦНП, за поредицата „Истории за авторите на конкурса „Граждански Будилник“

Вили, разкажи ни малко за себе си. Откъде си? С какво се занимаваш?

От Пловдив съм. Машинописка.

Как се зароди любовта ти към фотографията?

От както се помня снимам – всичко, навсякъде, където и да съм. Обожавам да снимам морето, домашните си любимци, въобще животинки, защото ме е грижа за тях. Харесва ми също да снимам и неща, които майсторя в кухнята. Т.е. фотографията за мен винаги е била начин на себеизразяване. От тази вечер (в продължение на 4 вечери, в рамките на Мидалидаре-то) ще снимам рок-концерти, ще улавям и запечатвам кадри макар и с телефон, защото няма да ме допуснат с камерата. Освен всичко изброено дотук, обичам и макрофотографията, а също и стрийт фотографията. Общо взето експериментирам във всички (е, почти всички) жанрове, за да си дам отговор в кой точно съм най-добра.

Какви са основните теми, които те вдъхновяват и по които твориш?

Социалното положение на българите е може би сред водещите ми теми. Много от кадрите ми са на бездомници, просяци, хора, изпаднали в беда … След това се нарежда грижата за бездомните животни, за които (като зоодоброволец) се мъча да полагам известни грижи – да кастрирам, да намирам домове, да обгрижвам, доколкото мога, улични страдалчета.

Сподели ни повече за фотографията ти „Бездомник се грижи за бездомник“, с която участва в конкурса „Граждански Будилник“ 2022. Каква беше мотивацията зад нея? Какво те вдъхнови?

Боли ме като видя някой да страда – било човек или животно. Жената от снимката ми, с която участвах в конкурса, беше в изключително тежко положение – озовала се на улицата, живееше в автомобила си, хранеше се от социална кухня и то нередовно. Но това не я беше озлобило, тя търпеше „несгодите на съдбата“, както сама казваше. Дори напротив, тя се оказа по-човек от много други хора. Приютила бе бездомно коте, с което споделяше оскъдната си храна. А защо говоря за нея в минало време ли? Защото тя вече е настанена в социален дом! Снежа се казва, жена на 59 години, с трима сина, двама, от които в чужбина и не се интересуват от нея, а третото момче е загубила преди време (не обича да говори за това).  За жалост котето не приеха в социалното заведение, аз и съседи го храним, докато успеем да задомим и него.

Кой беше най-предизвикателният момент в процеса ти на работа?

Най-сложно беше да склоня Снежа да я снимам. Въпреки че се познаваме от известно време и ми има доверие (живееше в колата си до блока, в който аз живея), тя категорично бе против да я „изтъпанча, да я гледат хората“.  След близо половин ден, преминал в сладка раздумка с нея, тя се отпусна и сама ми каза по едно време: „Я, виж Рижо колко е сладък, снимай го!“ След това взе да го гушка, аз насочих камерата към тях, на нея дори и стана драго ... и така направих не малко кадри въпросния ден. Мога да изпратя и други подобни на този, с който участвах в изложбата, защото наистина са „говорещи“.

Как интерпретираш ти „социално ангажиращата роля“ на твореца?

Хубаво е, когато творецът има някаква кауза. Както аз в случая – да обединя усилията на съседите си, за да може заедно да помогнем на жената, изпаднала в нужда. Моите кадри се харесаха на мнозина, които преди това не обръщаха внимание на случващото се около тях. И ето, общите ни усилия помогнаха на тази жена вече да е бездомна не, а домна. Каня се да отида и отново да снимам „новата“ Снежа. Защото тя вече изглежда различно – спретната, чиста, с боядисана и подстригана коса. Тъгува за Рижо, но тя не спира да вярва, че ще задомим и него. Обещали сме ѝ.

Церемония по награждаване на авторите в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5, 19 юни 2022 г., Топлоцентрала - София

Важно ли е според теб творците да създават социално осъзнато и ангажирано изкуство?

Абсолютно съм ЗА това творците да са социално осъзнати и изкуството им да бъде социално ангажирано, защото това е начинът за положителна промяна! Било то и с непряка намеса, а косвена – чрез изкуството, всеки творец, посредством това, което прави – рисува, пише, снима, танцува, създава музика, кино …, трябва да „разпалва“ духове, да „вдига“ глас, да насочва внимание към „болни“ теми, да БУДИ!

С какви чувства продължаваш напред след участието си в конкурса „Граждански Будилник“?

Обнадеждена, че с положителен заряд и общи усилия, целите са реални и достижими!

Какво си пожелаваш?

Да съм здрава, за да правя качествена, социално ангажирана фотография! И до нови срещи с БУДИлника!

Какво планираш да направиш с получената парична награда от конкурса?

Кратко и ясно: ще ги похарча за улични животни!

Церемония по награждаване на авторите в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5, 19 юни 2022 г., Топлоцентрала - София

Изложба „СДРУЖЕНИ: Силата да сме заЕДНО“ 2022

Правото на сдружаване е ключово гражданско право за всеки от нас, защото ни позволява да се изправим пред очите на несправедливостта и заЕДНО да направим необходимото, за да подобряваме света. Авторската фотография „Бездомник се грижи за бездомник“ е част от изложбата „СДРУЖЕНИ: Силата да сме заЕДНО“ 2022. Експозицията представя фотографиите, илюстрациите и текстовете на 15-те социално ангажирани автори, отличени в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5. Те разказват вълнуващи истории за солидарност и за силата на гражданското сдружаване, какво задвижва тази енергия, накъде е насочена тя и какво всъщност означава да сме заедно - обединени и сдружени?

Разгледай и сподели изложбата онлайн:

През 2023 г. предстои шестото издание на конкурса „Граждански Будилник“. Ако искаш да подкрепиш младите таланти, които създават изкуство, говорещо за права, можеш да дариш за тях още сега.

За връзка с нас – може да ни драснеш на имейл: budilnik@bcnl.org или да ни потърсиш на тел: 0888-519-991

________________

Това интервю е създадено с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“