В калта всички сме равни
Това е пост за благодарност – към момчетата и момичетата от Център Амалипе, които както винаги, веднага откликнаха и тръгнаха от цялата страна към Карловско, за да помогнат на хората в нужда. Това е и призив към всички, които могат да се включат – да помогнат. Отдавна сме в калта – за тази кал обаче имаме избор – да я изчистим заедно или да затънем още повече в нея. Има нужда от ръце – хора, които да дойдат и да помагат именно там, където са правени снимките. Тези домове няма да видите в новините. Хората там са прекалено заети да се опитват да се измъкнат сами от тинята и да спасят малкото, което имат и им е останало, за да обикалят по чуждите къщи …
Дълго мислих преди да напиша този пост. Изчаквах бурята от емоции да се уталожи. Отварях нов файл и го затварях. Исках да споделя постовете и се отказвах, защото ми горчеше. Защото знам с какъв ентусиазъм образователните медиатори откликнаха на момента и тръгнаха без да се замислят, знам как съпреживяха болката на хората в махалата, затрупани от тиня и кал, но и от безразличието на институциите, от пренебрежението и фалшивите обвинения. Знам и за разочарованието, което изпитаха след всичко, което видяха … натурално, извън репортажите.
Това е пост, който е насочен и към институциите, които определят кои са по-нуждаещи и по-малко нуждаещи, само защото „те, циганите, ще се оправят“, към медиите, към хората в социалните мрежи, към хората, които повтарят клишета …
Тези кадри едва ли ще срещнете в медиите или в социалните мрежи – те са от най-отдалечените краища на Слатина, от баира, където има също толкова кал, колкото в центъра, но няма багери, няма лопати, ботуши и ръкавици, няма храна, няма вода. До там техниката не ходи, на там не насочват доброволците, които пристигат от цялата страна, за да помагат на пострадалите, а първите дни хората получиха само по една лютеница и един хляб. Там обаче ходят доброволците, които по случайност също са роми. Не, не помагат само на пострадали роми, а на всички (на втория ден бяха в центъра на Богдан – последните снимки са оттам и съм сигурна, че ще видите разликата).
Затова и този пост е призивът на нашите доброволци – не използвайте нещастието и човешката трагедия, за да разделяте допълнително хората. Човекът е Човек, заради това което прави, а не заради етноса си и мястото, където живее – както пострадалите, така и хората, които помагат.
Можете да прочете много неща между редовете, ако искате … Можете да видите много неща в снимките. Можете да чуете още много истории – хората в Слатина, Каравелово и Богдан имат какво да разкажат … ако има кой да го чуе и покаже …
И накрая още веднъж – огромната ми благодарност и преклонение е към Фатме, Валери, Каракаш, Самир, Бойчо, Георги Самиров, Румен Караджов, Альоша, бай Кольо, момчетата от Розино… Невероятни сте, както винаги! Благодаря ви, че винаги ми връщате надеждата …
Теодора Крумова
Повече информация, можете да видите тук
Център Амалипе изпрати доброволци в помощ на пострадалите в наводненията
Публикувано от:
Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"Сходни публикации
Над 4000 деца очакват своята книжка за Коледа. Стани магьсник, подари книга на дете!
На 23 ноември започва петото издание на най-чаканата кампания на Национална мрежа за децата - „Eдно дете чака магия. Стани
Започна гласуването за годишните награди „Добрият самарянин“ 2024 в Стара Загора
Започна гласуването за годишните награди „Добрият самарянин“, което ще продължи до 25 ноември, съобщиха организаторите на
„Защото СМЕ ХОРА“ – дарителска кампания на „Каритас България“ в подкрепа на вързастни хора
„Каритас България“ стартира ежегодната си кампания „Защото СМЕ ХОРА“, чрез която организацията има за цел да помогне в домашна