Властта на гражданите. Ако има добър диалог и обща цел (аудио)

Когато в област като образованието се натрупват проблеми с десетилетия, те създават парализираща среда. Обичайно държавата се затруднява да разпознае реалните причини за лошото функциониране на системата и прибягва до частични решения. Гражданският сектор, от своя страна, предлага на образователните институции по-цялостно експертно разбиране на образователните процеси и конкретни подходи към проблемите.

Един от основателите на сдружение „Образование без раници“ – Иван Господинов – смята, че е добре едно училище да работи заедно с неправителствена организация и в последните 5-10 години такива партньорства се оказват ценни. „Образование без раници“ превеждат и адаптират качествени безплатни образователни ресурси в помощ на учители, родители, деца и образователни институции. Иван отбелязва, че не е лесно да се прилагат новите технологии в училище и те не винаги са полезни. Организацията търси качествени модели на дигитализация в образованието и обучава учителите как да ги използват.

Светлана Михайлова от Център за творческо обучение разказва за техния опит в прилагането на новите технологии и работата им с училища, които работят с Гугъл. В страната те са около 500. Има и т. нар. Гугъл референтни училища, които Гугъл разпознава като иновативни. В Централна и Източна Европа те са 16 и всичките са в България. За тези училища Гугъл е признал, че използват технологиите по смислен начин и това води до трансформация на мисленето, подходите, съдържанието, преподаването. Новите технологии присъстват в образованието от няколко години. Въпросът е какво повече могат да ни дадат, каква е тяхната добавена стойност.

Светлана изброява няколко сериозни недостатъка на образователната система в страната. Преди всичко проблемите са комплексни, това ги прави трудни за разпознаване като общовалидни и за решаване, отделя се недостатъчно медийно време и пространство за обсъждане на публичните политики за образование. Но най-важните проблеми остават неспособността на държавата да гарантира присъствието на всяко дете в училище и качеството на образованието. Влизането на украинските деца в българската образователна система също изисква внимание. Скоро ще завърши и първият випуск по новите програми. Необходим е анализ на резултатите и какво трябва да се промени. Посоките са много и те изискват визия и желание за промяна.

За Иван преди всичко трябва да се установи колко, какви и къде са пропуските след ковид пандемията. Това е проблем в цял свят, за който не се говори достатъчно, но след време може да е късно за преодоляването му. Иван смята, че сериозно внимание изискват и емоционалното състояние и умения на учениците.

„Образование без раници“ е един от организаторите на предстоящ предизборен дебат за образованието. Иван смята, че участниците в него трябва да поемат ангажименти и политическа отговорност за положителни промени в образованието. Той споделя, че би гледал не самите обещания на кандидат депутатите, а кой ги прави, с каква цел и аргументи, с какво познаване на проблемите.

За Светлана и Иван особено обезкуражаващи са липсата на желание да се търсят решения на основните проблеми в образованието, липсата на визия, мисленето и решенията на парче, липсата на стратегия за качество на образованието и на критерии за качествено обучение. Това, което и двамата виждат, е едно разнопосочно и хаотично движение на държавните институции без визия и концепция.

На този фон функционалната неграмотност на учениците (45% от 15 годишните) изглежда обяснима. Иван отбелязва, че не само децата, но и обществото ни е функционално неграмотно и не приема това сериозно. Образователната система не очаква децата да се справят с реалния живот и не ги учи на това. Обучението им е структурирано така, че да остават функционално неграмотни.

Извън училищните програми остава и възпитанието на добродетели, въпреки че те са решаващи за намаляване на тревожността на децата и агресията в училище. За компенсиране на тази липса работи вече 12 години фондация „Благотворител“ чрез програми, конкурси и обучения на учители.

Естествено е да се запитаме доколко гражданският сектор може да повлияе на образователната система. Дали са достатъчни партньорствата с образователни институции, експертната помощ, която дават гражданките организации, познанията за реалните проблеми на терен и конкретните подходи за решаването им. Според Светлана истинско влияние на политическо ниво е възможно само ако има диалог с образователните институции и обща цел.

ххх

#власттанагражданите.