Международен фестивал за съвременно изкуство Contempo

04 юли 2014 г.

В рамките на десет дни във Варна бяха представени над 100 творци от 15 държави в над 25 пространства, разпределени в 30 отделни събития.

Международният фестивал за съвременно изкуство contempo е създаден по идея на художничката Рая Георгиева (1978-2009) и се организира от фондация „Рая Георгиева" от октомври 2009. Contempo представлява некомерсиална платформа за насърчаване, представяне и популяризиране предимно творчеството на млади автори, като в програмата по покана на организаторите участват изявени и утвърдени имена от България и чужбина.

Тази година фестивалът беше с разширена рамка благодарение на финансовата подкрепа на програма Фонд Култура към Община Варна, както и на множество спомоществователи, като Италианския културен институт – София, Сосиете Женерал Експресбанк, Девня цимент, България Ер, ЗК Армеец и др.

Благодарение на тази финансова подкрепа е издаден пълен каталог на contempo 2014, каталог към изложбата на Паоло Вивиан, както и рекламни и комуникационни материали.

На фона на нароилите се напоследък фестивали, contempo се опитва да затвърди своята устойчивост във времето и, колкото и да е трудно, да отстоява набелязаните посоки. За шестте години, откакто се организира, той се утвърди като събитие със собствени позиции и независимост, програмата му обикновено се превръща в огледало за случващото се в съвременното изкуство не само в местен, но и в национален план. Много от младите ни артисти намират опора в лицето на организаторите на contempo, но същевременно фестивалът подчертава и водещи посоки във визуалните ни изкуства; представя и изявени чуждестранни автори. В програмата тази година имаше групови и самостоятелни изложби, изяви на млади автори, пърформанси, отворени ателиета, творчески работилници, лекции, презентации и интервенции в пространства.

С изложбата Промо колектив беше хвърлен поглед назад, за да се отчете първата петилетка на фестивала. Думата „петилетка" е използвана в ироничен план, като закачка с миналото, но и като времеви отрязък, за който може да се даде ясна сметка дали е „изпълнен плана"; тоест, дали усилията за подкрепа и осигуряване на поле за изява са се оказали ефективни. За участие в изложбата са поканени художници от първите издания на фестивала, за да представят някои от най-новите си търсения или произведения, които определят като програмни за последните пет години. Изложбата няма тематична рамка и представяше не общност, а индивидуалности. Работите на 12-те автори бяха подредени в една от залите на Градската галерия. Повечето от тях присъстваха ненатрапчиво, а Калоян Илиев-Кокимото дори беше решил да се представи само с етикет с името си, предвид неотдавнашния скандал, който се разрази между църквата и неговия проект „Еротична нотка в колелата на християнската машина", който трябваше да бъде показан в същата галерия. В това отношение интересна „препратка" беше направила Биляна Рубинова, която чрез специален уред беше предложила възможност за „скрит" поглед към „цензурираната" изложба. Като през бинокъл или шпионка една от картините можеше да се види, поставена в ракурс в подпокривното пространство на галерията.

С доста по-минималистични и далеч не скандални средства Алекси Иванов беше заявил своята критична позиция към настоящето, по-точно - към кризата на ценности, към безотговорността и безхаберието на нацията ни, към случващото се около нас. Тази позиция беше изразена чрез един протестен текст, поставен зад (намерен до контейнер за боклук) гипсов бюст на Васил Левски, описан в етикет като Христо Ботев. Художникът често засяга в работата си социално-политически въпроси, а намесата в градското пространство използва като средство за комуникация. Сред другите участници бяха Стефка Георгиева, Николай Нинов, Ирена Димитрова, Саня Ковачева, Петко Тодоров и др.

В Градската галерия бяха представени още няколко кураторски проекта и отделни автори, сред които беше и проектът на американския куратор Раул Замудио, провокиран от романа на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи". В него бяха включени работи на имена, като Хоаким Сегура, Гордън Хамилтън, Деспо Магона и др. Бяха показани и новооткритите артефакти от измислената страна Миленотопия (проект на Милен Кръстев).

Кураторският проект на Аделина Попнеделева „Естетизация на нараняването" включи пърформанс, фотография, обекти, инсталация и видео. Тръгнал от идеята на Аделина Попнеделева да се покажат пред по-широка публика идеите нанейни студентки, проектът е обвързан и с протестните събития от миналата година.

По време на contempoЛазар Лютаков представи каталог и изложба по повод 10-годишнината от създаването на „Мазето на баба Васа" в Шабла.

Във фестивала по традиция беше обърнато специално внимание на съвсем млади, както и на утвърждаващи се млади автори. Към втората категория можем да причислим Велизар Димчев, Вито Валентинов, Станимир Генов, Ивайло Христов, Деян Янев и др.

Обектът на Вито Валентинов (ГХГ) Отпусни се – Всичко е перфектно! (от серията Средства за добра дресировка) – 2014, представлява иновационна форма на калейдоскоп. Перфектно изпълнената „играчка" дава възможност за наблюдаване през малък визьор на красивите форми, които се образуват при въртенето на колело в единия край. Уловката тук е, че този калейдоскоп не работи с разноцветни стъкълца, а с лекарствени таблетки във всевъзможни форми и цветове. Чрез тази работа авторът тематизира фармакологичните технологии като безпогрешен инструментариум за контрол над съзнанието.

Велизар Димчев беше представен с дигитални рисунки на небезизвестното негово творение - роботчето Франки. Младият художник от години разработва този образ, а сега сцени от неговия живот бяха показани като намеса в градската среда – в рекламни табла, разположени в централен подлез на Варна, до Катедралата. В минималистичната стилистика на старите черно-бели електронни игри, геометризираният образ на Франки е показан в различни ситуации, които понякога са допълнени с текстови въпроси и коментари, като Защо съм тук?, Свободен съм, опозицията Свобода-Работа и др. Първоначално авторът тръгва от кратък разказ-сценарий за късометражен филм, но кадрите от филма стават рисунки, които по-късно се превръщат в обемни инсталации, фотографии, картини. Сюжетът е базиран на мечтите, страховете, работата, любовта на Франки. Всъщност, Франки е събирателен образ на съвременния градски човек, чието роботизирано ежедневие го представя като жертва на постмодерното консуматорско общество.

В подобна социално-критична посока са замислени и картините на Деян Янев, представени в самостоятелна изложба в галерия „Тереза". Пет композиции, рисувани през различни години в характерната за него сюрреалистична стилистика, припомниха ироничния му поглед към проблеми, като екологията, технологиите и злоупотребата с власт.

Проектът Сол на Мариана Сърбова, представен в галерия „Сталкер", беше базиран на свойството на солената вода да разяжда метални повърхности. На поредица от табла беше описано наблюдението на авторката, че водата в няколко близки водни басейна около Бургас съдържа различен процент соленост. Използвайки тези води, тя „рисува" акварели от ръжда върху метални „платна". Резултатът е леко „пресолена" дизайнерска композиция с философско-поетични претенции.

В рамките на contempoимаше и няколко дебюта – на Силвия Сълкова с проекта „Penrose"в галерия „Архис"; на Мартин Костов със серия черно-бели градски фотографии „Движение в покой" в Галерия 10; на Георг Петков в ContemporarySpaceс проекта IDBG, фокусиран върху проблема за идентичността, базирайки се на традиционно български архетипи (чисто дизайнерска обработка на образа на лъв с точкови пробиви и цветови вариации); варненски дебют на Трендафила Трендафилова в галерия „Папийон" – декоративна живопис (интериори и натюрморти) в свежи тонове и Ноа принт с дигитални колажи, представящи градски образи и теми в Кубо Бар.

Галерия 8 тази година също беше отворила вратите си за съвсем млади автори, още студенти. Куратор на изложбата, наречена Студенти в ателие, е скулпторът проф. Емил Попов, а негов асистент – Мартин Трифонов. Те са организирали седем студенти и дипломанти от катедра Скулптура в Националната художествена академия. Идеята за изложбата се ражда по време на работно пътуване на професора и студентите, в разговор със собственика на Галерия 8 Борис Стателов. В нея бяха включени рисунки, живопис, проекти, фотографии и скулптури. Особено внимание заслужават дигитално обработените фотографски „натюрморти" с деликатно изведени цветове на Антон Цанев, живописната композиция „Светещият град" на Габриела Младенова, керамичният портрет и рисунките на Мартин Трифонов.

Включването на дипломанти от висши художествени училища беше поставено в основата и на проекта на кураторите Кремена Цанкова и Галина Станева Свържи града. Контактни контемпо точки бяха поставени на шест алтернативни позиции в града – МОЛ Варна, община Варна, Младежки дом и др.

Специалният акцент в програмата на contempo 2014 беше изложбата на италианския художник Паоло Вивиан (1962) в Галерия Графит. Той гостува не за първи път във Варна, но сега публиката имаше възможност да види неговите произведения в друг мащаб и в по-голяма пълнота. Изложбата, наречена Hortus Memoriae (29 април – 31 май 2014), включи скулптури, инсталации и обекти на Паоло Вивиан, създадени през последните десет години. Както става ясно от текста на куратора Дора Дончева, Hortus Memoriae(Градина на паметта) е известен прийом за запомняне на огромно количество информация, разкрит ни от Джордано Бруно в изследването му „Изкуство на паметта". Паоло Вивиан, разбира се, не прилага буквално този метод, а го използва в символичен план. В основата на всичко за него е колективната памет и натрупването на информация във времето. Символиката и знаците-кодове са основна част от артистичния замисъл и са многообразни и разнопосочни. Като източник на вдъхновение са послужили сънища, материи и видения, природата на растенията, континентите, географията, историята, но преди всичко – човешките взаимоотношения и онова, което хората разказват. За автора също от изключително значение е символиката, заложена в материалите, цифрите, формите, цветовете. Паоло използва като символи баркодовете, както и кубовете, които за него са само опаковка, нещо като чекмеджета, съдържащи спомени. Съвместното използване на дърво и камък за него символизира връзката между земята и небето.

За създаването на своите произведения Паоло използва различни материали, като дърво, камък – порфир и мрамор, желязо и бронз, сребърен прах и естествени пигменти, обединени от смесена авторска техника. Като цяло, търсенията на Паоло Вивиан започват от материала. Дървеният материал, например, от който са изработени по-голямата част от тотемите, пластиките и композициите, е взет от вече използвани предмети – мебели, подови настилки и др. Дървото, както знаем, е един от източниците на първична енергия, съхранил в себе си спомена за слънцето, въздуха и водата. Когато погледне този вторичен материал, художникът мисли за това колко души са го използвали, в каква среда е бил поставен, за какво е служел. След това го трансформира в съвсем нова форма, която обаче запазва кодираната в себе си информация. В този процес за художника е изключително важна естетиката. Новият предмет трябва да бъде приятен за гледане и да има съвременно излъчване. Отделните произведения, изведени във вертикала, са така разположени в залата, че да образуват своеобразна космологична градина – умален модел на вселената и закодираната в нея информация/памет.

Друг акцент в програмата на contempoбеше традиционният Колекционерски форум. Идеята тази година бе да се предизвика неформален разговор между художници и галеристи на тема Галерийни практики и колекциониране. Основата на разговора беше поставена от варненеца Милен Кръстев, който вече две десетилетия живее в града на Документа – Касел, а от няколко години е съсобственик на Галерия Coucou, която като модел, както я определи той, е „между комерсиална галерия и кунстферайн". Милен сподели наблюдения от своята практика на художник и галерист, подчертавайки, че за да може една комерсиална галерия да функционира добре, тя трябва да има капитал, за да може да участва на панаири, да инвестира и да подкрепя млади художници. От своя страна, художникът трябва да направи много добре обмислен избор с коя галерия да работи, за да не се стига до разочарования, като неизпълнени ангажименти или високи комисионни проценти при продажба.

Една от участничките разказа за принципа на отворените ателиета, при който художници могат да се обединят и веднъж в годината да отворят ателиетата си за всеки, който иска да види или да си купи техни работи. Един художник днес трябва още по време на обучението си да бъде подготвен така, че да може сам да си бъде и мениджър, и да може да говори за изкуството си така, че да убеди хората да инвестират в него. Според нея, проблемът в България е, че изкуството ни до голяма степен е невидимо.

Обсъден беше и въпросът за заобикалянето на галерията и директното общуване колекционер-художник, за да се избегнат комисионните. Петра Димитрова (галерия Графит) обаче подчерта, че ролята на галерията за артиста е ключова, защото тя го подкрепя, популяризира изкуството му, изгражда го и като цени, които вървят нагоре, общува с медии и колекционери. Според нея, тенденциите са част от галерийната практика, те не се появяват от само себе си.

След въпроса на Дора Дончева (галерия Буларт) дали, ако една галерия купува произведения, тя създава колекция, се стигна до обсъждане на основни понятия като колекционер и колекция. По думите на Петра Димитрова, колекционер е всеки един човек, който емоционално и материално инвестира в изкуство. Също така, не е задължително да имаш 500 работи, за да си колекционер, те може и да са малко, но да знаеш защо ги притежаваш, да познаваш историята им, автора им и т.н. Светла Петкова обаче контрира, че между колекционер и инвеститор не може да има знак на равенство. Разбира се, купуването на произведения е вид инвестиция, но този мотив не трябва да е водещ при създаването на колекция. Емоционалните мотиви винаги трябва да бъдат по-силни, както и създаването на колекция през изграден собствен вкус и формиран и обоснован интерес към определени автори или тип произведения. Трябва да има посока на колекцията, тя не трябва да бъде хаотична. Разбира се, колекционери в чист вид рядко се срещат.

Дора Дончева заключи, че колекционерството винаги трябва да почива на една тиха болест и на една любов, за да съществува в чист вид. Според нея, емоционалния вариант е важен, но не на последно място остава инвеститорският вариант. В края тя заяви, че би искала да познава колекционери, които да следят един артист от създаването му през развитието му във времето.

Автор: Светла Петкова

Източник: вестник "Култура" , 04 юли 2014 г.

Сходни публикации

08 август 2024 г.

Международен фестивал за съвременно изкуство Contempo

Сходни публикации

Арт работилничка за деца: Опознай съседа

Отворена покана: Резиденции за литературни преводачи в търсене на нови заглавия 2025

Аполония отбелязва 125 години от раждането на Панчо Владигеров