Властта на гражданите: България и протестите в Иран (аудио)

Времената за жителите на Ислямска република Иран, особено за жените, са повече от сложни, изпълнени с агресия, забрани и отчаяние. Съвсем наскоро младата Махса Амини бе арестувана заради неправилно носене на хиджаб, а вследствие на побой от страна на властите изгуби живота си. Това предизвика гражданско неподчинение, което напусна границите на страната и намери отзвук по цял свят, включително и у нас.

Протестите продължават повече от месец, а за този кратък период има данни за над 100 убити, още стотици ранени и хиляди арестувани. Съпричастни към съдбата на сънародниците си са и хората от малката иранска общност в България, както и организации, защитаващи правата на човека.

„Протестите на жените в Иран не ме изненадват. От няколко години очаквах по-смелите от нас да излязат по улиците, а смъртта на младото момиче много ни ядоса и подтикна да действаме, защото то нямаше медицински проблем. Явно е причинена от бруталното отношение на полицията. Затова и ние тук излязохме да подкрепим жените и техните права. Аз съм от Южен Иран и ограниченията за жените са откакто съм родена. Още от седемгодишна възраст момичетата трябва да ходят на училище с хиджаб. Не можеш сама да решаваш какво да обличаш, не можеш да пееш, да танцуваш. Не можеш да напускаш държавата без разрешение от баща или съпруг. Ако една жена се разведе, няма право да вземе децата си, няма право да говори по всяка тема, да казва какво мисли по определени въпроси. Мен също са ме арестували, че съм ходила без шал или забрадка. Заради всичко това и напуснах страната. Почти нямаме връзка с близките си. Там няма добър интернет, новините казват едно, но видеата от протестите показват друго. Искам да помоля ЕС и България да прекъснат отношенията си с режима в Иран. Ние не искаме този режим, ние не сме свободни“, разказва Кимия Дастах, която е в България от четири години и е един от главните организатори на протестите в София.

Те ще продължават, като последният бе организиран на 22 октомври пред НДК. Не по-малко активна е и Фондация „Мисия криле“, която подкрепя най-уязвимите групи в България. Част от тях са именно хора от Иран, търсещи международна закрила. Диана Димова обяснява, че те масово получават отказ от убежище от Държавната агенция за бежанците и се налага фондацията да ги защитава в съда.

„Имахме един много тежък случай, при който протестиращ през 2019 година мъж беше получил не една, а две смъртни присъди за участието си в протестите и заради принадлежността си към християнското вероизповедание. Той успя да излезе от затвора под гаранция и да избяга от страната заедно със съпругата си. Нашата Държавна агенция за бежанците постави под въпрос истинността на този документ и даде отказ и на двамата. Имахме доста спорове в съдебна фаза. По време на съдебно заседание той показа белези във формата на кръст, които са му причинени в затвора, и разказа на съдията за бруталните мъчения с електрически ток, сплашвания, издевателства и други. Развоят на историята е много интересен. Ние защитавахме семейството в Административен съд – Хасково. Юрист на Държавната агенция за бежанците от Регистрационния център в Харманли защитаваше позицията на агенцията, че съпрузите лъжат. Те много се уплашиха и избягаха. Не успяха да дочакат присъдата, която всъщност беше напълно в тяхна полза. Шест месеца по-късно ми се обадиха от Англия и ми казаха, че веднага са получили статут, родило им се е дете и са щастливи. Тази история ме накара да се засрамя от това как нашата страна третира хора, бягащи от диктаторски режими“, коментира Диана Димова.

Диана е работила с няколко жени от Иран в България и нито една не е получила закрила от Държавна агенция за бежанците. Били са нужни съдебни дела, за да се обжалват решенията. През 2020-а г. от 37 подадени молби за убежище както от жени, така и от мъже, е одобрена само една, а към днешна дата в затвора във Враца лежи мъж, отново християнин, преследван от властите в родината си поради религиозната си принадлежност. Вместо страната ни да го защити, решава да го депортира обратно в Иран. Там наложената му присъда ще влезе в сила, а тя най-вероятно е екзекуция. „Мисия криле“ и фондация „Глас“ ще се постараят да направят всичко възможно да предотвратят депортирането му.

Изключително активни м защитата на правата на иранските жени са и членовете на Български фонд за жените. Те са част от коалиция Равни БГ, обединяваща 37 граждански организации, които вярват в демократичните ценности и работят в сферата на защита на човешките права, уязвими групи, устойчиво развитие и застъпничество.

„Този, станал популярен, слоган „Жена, живот, свобода!“ е много силен. Той се използва още от протестите през 2006 година, но в своята същност е кюрдски, какъвто е и произходът на Махса Амини. Важно е да се напомня каква е тя, защото протестите не са само за права, само против полицейското насилие и на религиозна основа, а са и за правата на кюрдите – огромна и значима тема по тези земи“, допълва Рая Раева от БФЖ.