Властта на гражданите. Как си? Добре съм, но ще се оправя (аудио)

Свикнали сме да търсим лекар, когато сме болни, но какво правим, когато сме тъжни, отчаяни, тревожни и преживяваме трудности, които ни влияят не само физически, но и психически и емоционално? Обикновено крием проблемите си, понякога споделяме с близки и приятели и значително по-рядко търсим помощ от терапевт.

Знаем ли какво е да си психично здрав? Как се грижим за психичното си здраве, как говорим за него, има ли разбиране и емпатия в обществото? Цветелина Йосифова разказва как 18 жени търсят своите отговори на тези въпроси в изложбата „Хора като нас/People Like Us“ в галерия Credo Bonum. Изложбата е част от кампания „Хора като нас“, организирана от Български фонд за жените и виртуалната клиника за спешна психотерапевтична помощ kabinet.bg. Цветелина е психотерапевт, преподавател, председател на Българското общество по психоанализа и групова терапия и ръководител на kabinet.bg. Тя представя участничките в изложбата като много разнообразна група. В нея има активист за правата на жените, блогър, актриса, куратор и галерист, активист за ЛГБТИ+ права, хореограф, психолог, издател, ветеринарен лекар, журналист и главен редактор, педиатър, психотерапевт и преподавател, детски учител, графичен дизайнер и илюстратор, радио журналист, застъпник за правата на младежите и ЛГБТИ+ общността, експерт по социално предприемачество и иновации, изследовател на миграцията и социалното включване.

Всички те са лидери в общностите и професиите си. Някои от участничките са били на психотерапия, други не. Определящото е как те мислят за себе си и желанието им да подкрепят каузата. Всеки е като себе си, разказва за себе си. Идеята е кампанията да стигне до повече хора, които да се разпознаят през историите на тези жени, видени през обектива на Вихрен Георгиев – фотограф и създател на страницата People of Sofia. Вихрен споделя, че участничките са много интересни жени, които имат какво да кажат. Текстовете им дават глас на премълчаните и скрити преживявания. Смели, лични, откровени текстове, искрени и непринудени. Трудни преживявания, поднесени леко. За него са особено интересни връзките на историите с фотографиите. „Исках хората да се припознаят във фотографиите“, казва той.

Цветелина добавя, че всъщност кампанията и изложбата съчетават две каузи. Едната е свързана с психичното здраве и отхвърляне на стигмата върху него и върху психотерапията като начин за грижа за психиката. Тя пояснява, че психотерапията у нас не е официална професия, няма я в списъка на професиите, тя е като „дете без име“. Въпреки това в България има обучени терапевти в много психотерапевтични методи.

Другата кауза е свързана с жените. В периоди на криза – ковид, война, бежанци – жените се грижат за острите ръбове на живота, за болните в семейството, за ситуации, които са трудни, скрити и трудоемки. В криза те са по-често уволнявани, по-уязвими и получават несправедливо ниско заплащане. Тези роли на жените остават скрити и като че ли се подразбират. В кампанията свързваме двете каузи.

Цветелина разказва, че има нестихващ интерес към kabinet.bg. Това е социална услуга с безплатен пакет от терапевтична помощ за нуждаещите се. Той е търсен от хора от 6 до 85 години, включително и мъже. С хора без достъп до интернет се работи по телефон. Хората от София идват в кабинета, а сесиите с тези от чужбина са в Google Meet.

Вихрен смята, че в България хората трудно споделят лични истории. Това идва от комунизма и инстинкта да скриеш проблемите си, за да не си уязвим. Когато снима, обикновено хората не искат да бъдат хванати в „лоша светлина“. Убеждението е, че трябва да сме позитивни, усмихнати, в перфектна физическа форма, да повярваме, че нямаме слаби черти, не трябва да се тревожим и мразим. Трябва да сме идеални пред обществото. Цветелина и Вихрен смятат, че непризнатите и неосъзнати проблеми и емоции пораждат агресия и в обществото ни днес има и много скрита реч на омразата. В Парламента има такава реч към маргинализирани групи, към жени. Токсичното говорене на политиците дава сили на хората, които ги поддържат, да говорят по същия начин.

Кампанията и изложбата имат ясно послание: „Искаме да ви окуражим, че имате право да се чувствате както се чувствате и да отговорите на ежедневния въпрос „Как си? Какво изпитваш“ с истината.“ Това е кампания не за живот от списание. Тя иска да достигне до реалните ни състояния, защото болката не ни прави непременно по-слаби, а ни свързва с другите хора.

Цветелина представя статистически данни от ЕС, които показват, че 38% от хората са преживявали депресия. Това е много висок процент, който показва колко чести са депресивните състояния и колко много от нас могат да се чувстват зле в живота си. Това се пренебрегва от държавната политика в здравеопазването. Разбирането е, че ако не говорим за психиатрии, за институционализирана психиатрична грижа, не говорим за психично здраве.

След края на изложбата на 30 октомври историите имат живот на страниците на People of Sofia и kabinet.bg.



ххх