ИПИ представи „Регионални профили: показатели за развитие - 2022"
![ИПИ представи „Регионални профили: показатели за развитие - 2022”](/uf/news/2022/11/16/8602903402/regio-cover-2022-bg.png)
16 ноември 2022 г.
От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
Всички данни и материали - www.regionalprofiles.bg
През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.
Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.
Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. Има успешни примери (една група от общини в Средногорието, да речем), които показват, че няма непреодолими бариери пред икономическо и социално преобразяване на местно ниво.
Съвсем скоро очакваме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще видим значително подобрение на качеството на живот и която ще се превърне в динамично икономическо ядро, което прелива своето влияние в периферните населени места – процес, който вече позволява на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и привличат хора и инвестиции.
Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти.
Видео от събитието (фейсбук): https://fb.watch/gQzbnzLsLh/
Презентация от събитието: https://ime.bg//var/images/Presentation_ALL.pdf
Резюме на изследването: https://www.regionalprofiles.bg/var/docs/RESUME_RegionalProfiles2022.pdf
Годишен доклад: https://www.regionalprofiles.bg/var/docs/Reg_Profiles_BG_2022.pdf
Данни: https://www.regionalprofiles.bg/bg/data/
За коментар на изследването:
02/952 62 66
Петър Ганев
Адриан Николов
Зорница Славова
Проектът "Регионални профили: показатели за развитие" e подкрепен от Фондация „Америка за България".
Сходни публикации
![Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)](/uf/news/2024/07/10/601069852/thumb_praven-monitoring-07-maj-05-yuli-npo-portal.jpg)
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
![„Амнести Интернешънъл“ сигнализира за „системни посегателства“ над свободата на събранията в Европа](/uf/news/2024/07/09/528250017/thumb_5a153c55e2f2460ebfd41ecc9784bfb0-0-b59da1a9d4124b2.jpg)
„Амнести Интернешънъл“ сигнализира за „системни посегателства“ над свободата на събранията в Европа
"Амнести Интернешънъл" сигнализира за "системни посегателства и ограничения" спрямо свободата на събранията и сдруженията в
![Над 30 приоритета в детските политики набеляза НМД заедно с организации от цялата страна по време на Годишна среща на Мрежата](/uf/news/2024/06/24/9246095825/thumb_nmd-prioriteti-godishna-sreshta-2024.png)
Над 30 приоритета в детските политики набеляза НМД заедно с организации от цялата страна по време на Годишна среща на Мрежата 2024
Над 30 приоритета в политиките за образование, детско здраве, правосъдие и ранно детско развитие и семейна грижа набеляза