С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни е полезен ? (4/5)

Зад дългото  и трудно за запомняне наименование Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО) стои силен инструмент, който дава в ръцете на българските гражданските организации ефективна и реална възможност за гражданско участие на най-високо ниво в изпълнителната власт. Това е четвъртата от поредица кратки статии, които отговарят на въпроса „С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни бъде полезен?“.

Всички текстове в поредицата:

• СРГО – инструмент за структурирано гражданско участие
• Какви са правомощията на СРГО?
• Какво тези правомощия могат да направят за гражданите и гражданските организации?
• Как граждани и граждански организации да се възползват от тези правомощия?
• Къде е мястото на гражданите и гражданските организации, които не са членове на СРГО, в тези процеси?

Как граждани и граждански организации да се възползват от тези правомощия?

СРГО има потенциал да бъде гарант за устойчивост и качество на държавните политики, свързани с развитието на гражданското общество. Реализирането на този потенциал е в ръцете на хората от гражданските организации в България – без значение дали в момента са членове на СРГО или не. 

Избрахме да гледаме на Съвета като на ключ, който може да отваря врати за гражданските организации за диалог и партньорство с изпълнителната власт. Държим ключа в ръцете си и знаем, че само с това вратата няма да се отвори. Трябва да действаме. С първата, с втората, с всяка следваща врата, която ще отваря реална възможност гражданските организации да осигурят място на гражданските теми в дневния ред на изпълнителната власт.
Сега си представете колко врати можем да отключим заедно. Стига да действаме и да сме активни. 

----

СРГО не е поредната абревиатура. Той е ключ към толкова врати, колкото решите да отворите.

Затова ви призоваваме да:

Бъдете настойчиви за това Съвета да функционира и дръжте властта отговорна, за да не „забравя“ за него. ​​​​​​Как? Пишете писма, искайте срещи, срокове, съдействие…. 

Изисквайте прозрачност и отчетност в работата на СРГО.​ Как? Следете работата на СРГО, взимайте участие в консултации и изисквайте информация, ако не намирате такава относно някое заседание или решение.​

Участвайте в изборите за членове и да изисквайте от своите избраници да бъдат активни в работата на СРГО. ​Как? Търсете директна комуникация с членовете на СРГО - те участват в съвета с вашите гласове и в защита на вашите интереси.​

Кратка предисторията на СРГО – от идеята до първи мандат

Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество е заложено през 2012 г. като дейност в първата „Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода.“ Целта на СРГО е да изгради „работещо партньорство между държавата и гражданските организации. През 2016 г. СРГО вече е и факт в закона. С изменение на чл. 4 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се създава правно основание за създаване на първия по рода си у нас подобен съвет, който:

• Да е част от структурата на Министерски съвет, т.е. да работи на най-високо ниво и в тясно сътрудничество с изпълнителната власт;
• Да се състои от граждански организации изцяло избрани от останалите граждански организации, т.е. да e независим и демократично съставен.
  

СРГО трябваше да бъде създаден през 2018 г. Процесът бе забавен заради нуждата от изготвяне на правила за избор на състава и функциониране на Съвета. След обществени обсъждания и консултации с гражданските организации през август 2019 този процес приключи с приемането на Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество (Правилника на СРГО). Така в началото на 2020 г. се проведоха изборите за първия СРГО. Въпреки успешното провеждане на изборите, приетите правила и определянето на вицепремиер за председател, СРГО не се сформира официално от тогавашното правителство. Както и от следващото… Така и от това след него…

Едва в началото на 2022 г., две години след проведените избори за състав, десет години след първата Стратегия за развитие на гражданските организации и след безспирна застъпническа кампания на гражданския сектор, СРГО най-после бе официално създаден и започна работа. Този безспорен е успех за гражданското общество може да се окаже мимолетен. 

Затова трябва да продължаваме да бъдем активни и да изискваме СРГО да е функциониращ и устойчив инструмент за структурирано гражданско участие. За целта е важно да сме запознати с функциите на СРГО и с какво съветът може да ни е полезен….