Глобалното движение ResiliArt – гласовете на културата за по-устойчив и развит сектор

04 декември 2022 г.

автор: Елена Пенева

На 15 април 2020 г. ЮНЕСКО стартира глобалното движение ResiliArt, чиято основна цел е да провокира дебати, свързани с актуални теми, засягащи културния сектор, както и да даде глас на творците и организациите, чиито дейности бяха възпрепятствани поради пандемията.

По статистика от глобалния доклад на ЮНЕСКО „Преосмисляне на политиките за творчество“ , публикуван през февруари 2022 г., с настъпването на пандемията заетостта в културния сектор в световен мащаб е намаляла драстично със загубата на повече от 10 милиона работни места. Тези данни обаче не включват тежестта, понесена от индивидуалните артисти и други професионалисти в сектора. В това число са и хората, които подпомагат обширната екосистема от културни и творчески индустрии със своя набор от умения и опит, като например занаятчии, мениджъри, администратори, преподаватели и други.

Идеята зад ResiliArt е да се постигне по-устойчив и балансиран културен сектор отвъд неравенствата. Желанието за по-ясна картина относно значимостта на културата в живота на всеки е основен елемент в усилията на организаторите. Препоръките, които са резултат от работата по доклада, са вдъхновени от мненията на всички 2419 участници, които споделят какво означава да си творец в днешно време, какви са недостатъците, притесненията, спънките, условията в динамичните културни индустрии и нуждите от промяна.

Освен насоките към правещите политики, много от организаторите, модераторите и панелистите, участвали в ResiliArt, трансформират препоръките в действия, като създават, например, онлайн платформи, които да представят местни и регионални таланти и дейности.

Движението ResiliArt придобива статут на постоянна, отворена платформа на ЮНЕСКО, която цели събирането на информация относно нуждите, липсите и възможностите в културния сектор. Всички заинтересовани лица имат възможността да станат част от движението, като организират ResiliArt дискусия. Общият брой на проведени подобни дебати към момента е 359 в повече от 127 държави, около 22 от които, в Европа. От дебатите, проведени в Европа и Северна Америка, 40% са организирани от граждански организации, 25% от държавни институции и, интересно, 2% от университети.

Сред открояващите се държави-участнички в ResiliArt100 е Грузия, в чиито препоръки към публичните власти стои фискална законодателна реформа, която да стимулира бизнес организациите и физическите лица за участие в благотворителни дейности и акции за култура

Ключовите препоръки, публикувани в доклада ResiliArt, формулирани след проведените разговори включват:

Смекчаване на кризата в творческата екосистема чрез интелигентно финансиране (Smart Funding)

регулиране на наемите на артисти по време на кризата;
нови механизми за финансиране;
кредитно и данъчно облекчение спрямо културни професионалисти и артисти, каквото бе временно въведено у нас като мярка за подпомагане на свободните творци и независимите организации в областта на културата и изкуствата и по-конкретно артистите с доход над 1000 лв. За тях бе достъпен безлихвен заем от 1500 лева на месец,с период за връщане от 10 години;
увеличаване на средствата за културно сътрудничество „Север-Юг“ и „Юг-Юг“.

Защита правата на професионалистите в културния сектор

законодателно определяне на статута на артистите в сътрудничество със съответни министерства и агенции и засилване на тяхната защита – алгоритъм, които и у нас се задейства, но до момента не е довел до конкретни законодателни или административни промени;
създаването на колективни организации, които защитават правата на артистите;
гарантиран основен доход за творците, заедно с установяване на минимална заплата за артистичен труд, независимо от вида на договора, на база на който той е ангажиран.

Нужда от събиране на данни за културния сектор

провеждане на проучвания относно въздействието на Ковид-19 върху потреблението на културни услуги на национално ниво;
обществен достъп до данни, касаещи културния сектор, с цел демонстриране на неговата стойност и принос към устойчивото развитие;
нетуъркинг платформи за заети в сектора лица, с цел увеличаване видимостта на независимите творци.

Застъпничество за култура

кампании за повишаване на обществената осведоменост относно ролята на културата за устойчивото развитие;
спонсориране на събития от частния сектор като част от усилията за общностно и икономическо съживяване.

Сътрудничества и иновативни практики между творческите сектори

От българска страна в това начинание няма участници и до момента у нас не се е организирала дискусия по модела на ResiliArt, въпреки че подобна би била възможност за натрупване на нови гледни точки и нови сценарии, споделени директно от засегнатите професионалисти в културния сектор. А въвеждането на нови практики и подобряването на културните политики биха повлияли положително както на културния сектор, така и на гражданското общество у нас.

Междувременно в продължение на дискусиите, чиито старт дава ResiliArt, ЮНЕСКО и Мексико организират световната конференция Mondiacult в края на септември 2022 г. Сред приоритетите на конференцията е да се пре-дефинират идеите за това, което наричаме култура и да се даде тласък и трайно позициониране на културата – глобално обществено благо – като неразделна част от международния дневен ред.

Снимки: кадри от доклада „ResiliArt 100: Crowdsourcing a vision of resilient creative industries"

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани.

Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.

През 2022 г. рубриката #културниполитики се осъществява по проект „А25/2022“, финансиран по програма „Едногодишен грант 2021" на Национален фонд „Култура“.