Данъчното облагане в културния сектор – актуални насоки на ЕС

Данъците може да са единственото сигурно в живота освен смъртта, но тяхното определяне съвсем не е толкова сигурно, поради преплитането на различни норми както на национално, така и на международно ниво. В сферата на културата данъците са още по-деликатен въпрос предвид усложненията, свързани с особения трудов статут на лицата, заети в този сектор, особено при пребиваване и работа в различни държави. По тази причина Европейската асоциация на фестивалите (ЕАФ) и Асоциацията на работодателите в сферата на сценичните изкуства (PEARLE) изготвиха актуален наръчник, който се опитва да обясни на разбираем език данъчните аспекти на работата в културната сфера в рамките на Европейския съюз . 

Лицата, упражняващи културна дейност, обикновено са мобилни и получават доходи в различни държави, а това поставя проблема за двойното данъчно облагане, чието избягване е водеща цел на международното данъчно право. Важно е от самото начало да се отбележи, че европейската нормативна база единствено може да допълва и коригира националната, ако тя нарушава европейското право, тъй като размерът на данъците върху доходите и редът на тяхното внасяне е предмет на национална уредба. Принципът на почти всяко национално данъчно право е, че лицата, пребиваващи в съответната държава, се облагат с данък върху доходите, независимо къде е придобит доходът, докато лица, които не пребивават в съответната държава, се облагат само за доходи при източника, тоест в държавата, където лицето е данъчно задължено. Затова при облагането на доходите на всяко лице е преди всичко определящо дали става дума за местно лице и ако има съмнения, да се определи в коя държава то притежава този статут.

Като следваща стъпка трябва да се разгледат спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, чиято цел е доходът, придобит в друга държава, да не бъде облаган повторно. Тези спогодби се ползват с приоритет пред националното право и затова е важно лицето да е запознато с тяхното съдържание, особено ако то противоречи на местното законодателство. Спогодбите обикновено следват Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР), като България също е възприела този модел в повечето си двустранни спогодби. Последната актуализация на Модела е от 2017 г. 

Моделът, респективно спогодбите, структурирани върху него, дава ясни правила кои лица се смятат за местни в съответната държава. Напълно възможно е едно лице да се смята за местно лице в повече от една държава. В тези случаи Моделът предвижда правила за йерархия, като физическото лице ще е местно в държавата, където има постоянно жилище, а ако има постоянно жилище и в двете договарящи се държави, ще се счита за местно там, където е центърът на жизнените му интереси, който се определя съобразно фактори като това къде са основните банкови сметки на лицето, къде упражнява осигурителните си права и други. Ако центърът на жизнените му интереси не може да бъде определен или ако няма постоянно жилище в нито една от държавите, лицето ще се счита за местно в страната по обичайното му пребиваване. Крайният резултат обаче е, че едно лице се смята за местно само в една държава. В случай на културни организации, които са юридически лица, Моделът изрично предвижда, че те са местно лице в държавата, където се осъществява реално управлението им. 

Конкретните доходи, чието облагане е уредено в Модела и имат отношение към статута на лицата от културния сектор, са доходите от печалби от стопанска дейност, доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, доходите от трудови отношения, както и доходите на художествени изпълнители и спортисти. Данъкът върху печалбата от стопанска дейност се начислява по правило единствено в държавата, където лицето е местно. Относно авторските и лицензионните възнаграждения Моделът предвижда, че се облагат в държавата, където собственикът им е местно лице, но се запазва възможността в определени случаи да се облагат и с данък при източника в по-малък размер (обикновено около 5 %). 

Относно доходите от трудови отношения правилото е да се облагат в държавата, където лицето е местно, освен ако работата не е полагана в друга държава и в нея е предвиден данък върху доходите от трудови отношения. При определени условия обаче последното правило не се прилага, като те се свеждат до следното: първо, получателят на дохода да пребивава в другата държава за период, който не надвишава общо 183 дни във всеки едногодишен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, второ, възнаграждението да е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и трето, възнаграждението да не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава. Тази уредба е приложима за лица, които са назначени на трудов договор в културни организации, като например технически персонал или културни мениджъри. За самоосигуряващи се лица ще се прилагат предходните две хипотези на печалби от стопанска дейност и от авторски и лицензионни възнаграждения.

При художествените изпълнители правилото е, че данък може да се дължи и в държавата, където се извършва тази дейност, а не само там, където са местни лица. В тези хипотези се причислява и когато възнаграждението не е платено директно на изпълнителя, а на негов агент, мениджър или друго подобно лице. Под изпълнители не се разбират лица, които участват в продуцирането на културно събитие, например като независими промоутъри, или пък поддържащ персонал като продуценти, оператори и т.н. Ето защо съществува принципна разлика между визуалните и изпълнителските изкуства, защото в първия случай доходите ще се обложат с данък само в държавата, където лицето е местно, докато в другата – не. По тази причина правилното определяне на дейността на лицето според дефиницията на данъчното право има пряко значение за изчисляването и внасянето на точния размер данък.

Избягването на двойното облагане се извършва по два основни способа – чрез освобождаване с прогресия или чрез използване на данъчен кредит. Когато се прилага първият метод, определени доходи на лицето са напълно освободени от данъчно облагане и не влизат в данъчната основа. При втория метод не се касае за освобождаване от данъци, а приспадане на вече платени данъци в друга държава, за които трябва да се представи доказателство. Моделът препоръчва метода на данъчния кредит като основен, но на практика все още се използват и двата в различни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, по които България е страна.