Властта на гражданите: институциите трябва да започнат да работят за нас, а не против нас (аудио)

Обикновено изразяваме недоволство от държавните институции – пасивни, бавни, некомпетентни, корумпирани. Историите на Александър Серафимов и Иво Данчев показват още нещо – че много от тях все още живеят в други времена, когато са имали властта да променят живота на хората, без да се съобразяват с нуждите и мнението им и, разбира се, без да го търсят. Институции, свикнали да обслужват бизнес интереси, а гражданите да мълчат. В последните години това постепенно и осезаемо се променя.

Александър разказва как пет села около Благоевград се обединяват в местна инициатива срещу концесия за открит рудник за барит. Битката започва с над 1200 подписа на жители и организации, внесени в министерствата на околната среда, енергетиката и туризма. Кметът спира проекта преди дни, но Александър смята, че докато рудникът все още стои на картата на общия устройствен план, има риск за сигурността на селата.

Иво, който е фотограф и дълги години работи за National Geographic България, се сблъсква изненадващо с подобен проблем – в с. Горнослав, където живее, се оказва, че има дадена концесия за разкриване на мраморна кариера, недалеч от последните къщи в селото. Местността е една от най-красивите в страната и е защитена територия от Натура 2000 Средни Родопи. Тя е включена и в буферната зона на биосферния парк „Червената стена“, който е част от списъка с обекти на природното наследство на ЮНЕСКО. Концесията има предистория с някои „сенчести“ елементи, напр. разрешение на РИОСВ в Пловдив да не се прави задължителната оценка на въздействие на околната среда за кариерата и мнимо съгласие от жители на селото, за което се оказва, че те не знаят. Иво заявява, че ще оспорват решението за концесията в съда и ще потърсят подкрепа от общината. Ако това не се случи, ще протестират активно.

Александър и Иво са категорични за вредите и рисковете от тези концесии, част от които са увреждане на водоизточниците, замърсяване на въздуха, разбиване на пътища, изградени по европейски проекти, несъобразяване със съществуващите стратегии за развитие на местните общности и за спиране на обезлюдяването на селата в България, застрашаване на вече развиващите се туризъм, земеделие и животновъдство в региона.

И двамата споделят, че това, което се е променило и с което институциите изненадано се сблъскват, е гражданското мнение и активност. То се поражда естествено заедно със интензивното заселване на селата. Александър казва, че преди десет години да живееш на село е изглеждало романтично. Днес вече е нормален социален процес. Възможностите за работа извън офис и сигурният транспорт позволяват да се живее сред природата, но и близо до града. Хората, които преценяват, че могат и искат да направят тази промяна в живота си, стават все повече.

Най-същественото развитие обаче е идването на млади, образовани хора. Някои се връщат в родния си край, други се прибират от чужбина, има и хора от близките градове, които се преместват в селата. В последните години и с пандемията започва интензивно връщане на хората в селата. Всички изоставени имоти се изкупуват и стягат. „Селата ни буквално живнаха, светнаха и са като нови“, казва Иво. Концесията заплашва всичко това, но новите заселници не се примиряват с решенията на институции, които ги засягат пряко, а са взети без тяхното участие.

Александър и Иво поясняват, че те не са срещу кариерите и добиването на ресурси, а срещу начина, по който се прави. Те протестират срещу нарушаването на законите, незачитането на мнението на местните общности и действията в разрез със съществуващите местни и европейски стратегии за развитие на селските райони. Разбирането, че една фирма има право безконтролно да експлоатира природните ресурси, е вредно за всички. Александър споделя, че това е дългогодишен национален проблем и сега им пишат хора от цялата страна, които споделят много истории като техните. Държавата трябва да обърне внимание на тази тема, защото гражданите и държавата са една система. Особено във връзка с кариерите трябва да се намери дългосрочно, генерално решение, промяна в законите, защото в противен случай проблемът ще продължи. Дори и всеки да печели своята малка битка с държавата, това няма да промени общата картина и животът на местните хора ще се превърне в постоянна отбрана.

ххх

#власттанагражданите.