Властта на гражданите: „За желанието и потребността да вършиш добро“ (аудио)

В трудни ситуации често си помагаме един на друг, най-вече в семейството и с приятели. Има обаче хора, които просто не могат да не се грижат за другите и най-често за напълно непознати. Правят го винаги, когато е възможно и има нужда.

Алек Алексиев казва, че за него това е вътрешна потребност, начин на живот и ценност. Той е сред получилите Голямата награда „Човек на годината“ за 2022 на Български хелзинкски комитет за работата си като доброволец. За Алек да помагаш е естествено, част от живота и ежедневието. „Винаги съм помагал“, казва той. Той е доброволец още като ученик в гимназията, по време на пандемията от Ковид-19, а в началото на войната в Украйна организира почти постоянен транспорт между Украйна и България. В момента участва в много от инициативите на фондация „За доброто“.

До началото на войната Олга Иржитска не е мислела, че ще се почувства толкова добре от възможността да помага на сънародниците си, потърсили помощ в страната. Тя е маркетолог и решава да се премести със семейството си в България след революцията в Украйна през 2014 година. Сега работи с деца, а никога преди не го е правила. „Никога не съм мислила, че мога да правя нещо такова“, споделя тя и разказва за шейсетте деца, с които работят в момента, и за психологическата помощ от УНИЦЕФ и Съюза на бежанките в България. Към Интеграционен център „За доброто“ от декември има детска академия „Круто“ и Learning Hub и така помагат с уроците на децата. Те учат онлайн. „Това не е занималня или училище. Това е като Украйна за тях, те са като вкъщи. При нас те са като едно семейство“, казва Олга. Има и деца, които ходят на българско училище, но те също са онлайн.

Алек допълва, че работи с фондация „За доброто“ в почти всичките им инициативи, а сега ще участва и в благотворителния концерт в Борисовата градина в София на 22 декември. Алек цени много това, което хората от фондацията правят за промяна в детското здравеопазване. Разказва и за грижите за децата на медици, останали сираци след Ковид-19. От специално създаден фонд 27 деца получават месечно по 500 лв. до навършването им на 18 години. Фондация „За доброто“ е един от носителите на Голямата награда на БХК „Човек на годината“ за 2022.

Диана Радославова смята, че семето да правиш добро е заложено във всеки, защото е движещата сила на живота. Устроени сме да живеем заедно и няма как да не си помагаме. Това, което го потиска и не му позволява да се развива, е стрес, егоизъм, лошо възпитание, липса на образование. От всеки от нас зависи как да се култивира желанието да правиш добро. Диана разказва за началото на своя път в Азия и за 12-те години работа в България, за огромното задоволство от това да помагаш. Тя е горда, че Център за правна помощ – „Глас в България“ споделя подгласната награда Човек на годината 2022 на БХК с фондация „Мисия криле“ от Стара Загора за приноса им към защита на правата на иранската общност у нас и за системните им усилия за подобряване на правата на търсещите закрила в България. Диана споделя, че е впечатлена от вълната от доброволчество в неправителствения сектор, която идва с бежанската криза у нас. Те също работят с фондация „За доброто“ и ценят размаха на екипа и постиженията им. „Вече сме мрежа, това е важното. Никой сам не може да направи необходимото“, казва Диана.

Алек, Олга и Диана споделят, че децата им знаят какво работят, разговарят с тях, без да им спестяват нищо, водят ги на различни събития, запознават ги с колеги, учат ги да не бъдат равнодушни, да избират и да действат, да знаят, че живеят в свят с различни култури и много цветове. Диана смята, че това е особено важно, защото се противопоставя на много силния обществен дух на потребителство, в който израстват. „Те ни слушат какво говорим, но най-вече ни гледат какво правим“, добавя тя.

Впечатлението и на тримата е, че отношението към бежанците, търсещи закрила в България, е различно. Към украинците има съпричастност и помощ най-вече от хората и неправителствените организации и отчасти от държавата. Към иранци, сирийци и афганистанци има неразбиране и омраза и в обществото, и от държавата. Диана смята, че 90% от тези хора бягат, за да спасят живота си. Има и случаи на злоупотреба и трафик на хора, в които са замесени и държавни служби в съответните страни. За съжаление в България не е имало системни усилия за интеграция на бежанци и сега, при войната в Украйна, това проличава много силно. Алек казва, че от 145 хиляди украински бежанци у нас са останали около една трета или една четвърт, защото България не се е оказала добро място. Диана подчертава, че те не са против мерките за национална сигурност, но те не трябва да са на цената на изключителен компромис с човешки права. Когато говорим за война и жертви на войната, не можем да имаме дискриминационно отношение. Това е култура, която трябва да развием. Надеждата на Диана е, че когато тези въпроси се повдигат за украинските бежанци, те ще повлияят и на отношението към другите бежанци и ще има цялостно преразглеждане на проблема за миграцията. България може да бъде добър дом за бежанците.

ххх

#власттанагражданите.