Властта на гражданите: важните решения за украинските бежанци (аудио)

Бежанската криза е факт от близо година, а проблемите, свързани с нея, все още са налице. Има и положителни новини обаче, като двете решения на Върховния административен съд и Административен съд София-град, водени от фондация Достъп до права – ФАР. Едното гласи, че изхранването на украинските бежанци трябва да продължи, а не да се спира.

„Това е голям успех за нас. До това решение се стигна, тъй като през ноември с решение на Министерски съвет. правителството промени условията на програмата за хуманитарно подпомагане на украинските бежанци. В сегашното решение на ВАС се открояват три значими елемента: че се спря изхранването, че срокът за първоначален прием в транзитен център се удължи от 14 до 30 дни и че Елхово се открои като основен транзитен приемателен център. Това е център към Дирекция „Миграция“, чиято цел е да се настаняват хора до установяване на тяхната самоличност и са без право на престой в България. Нашата позиция е, че е недопустимо хора, които са признати бежанци с временна закрила, да бъдат настанявани в тези условия. Именно заради тези условия и прекратяването на изхранването им ВАС подчерта, че съществува голям риск за здравето и живота на украинските бежанци и за настъпването на тежки, непоправими вреди. В следваща стъпка ВАС направи балансирано преглеждане на обществения интерес (да се намалят разходите за бежанците) спрямо хуманитарния интерес на цялото общество и частния интерес на украинците да живеят в някакви адекватни условия. За наша радост, последното взе превес – обществената солидарност и частният интерес“, коментира правният експерт Росица Атанасова.

Не всички бази са с толкова лоши условия обаче. В Рибарица например са настанени около 60 деца на възраст от 10 до 15 години, за които се грижат четирима възрастни. Там условията са добри, местните също помагат, но продължаването на образованието на младежите е изключително трудно. За всички деца има едва 8 телефона, за които се купуват карти, сами по себе си скъпи, и учат през тях. Фондация „Три жени“, която работи пряко на терен там, ще организира инициатива за събиране на електронни устройства с цел по-лесен достъп до образование и ще проведе разговори с доставчици на интернет, за да намери желаещ да прокара кабели на мястото.

„Изхранването е свързано и с интеграцията. Смятам, че вече 10 месеца не се прави нищо градивно, за да интегрират бежанците. В крайна сметка няма как държавата да намали разходите за тях, ако не ги интегрира. По данни на Агенцията по заетостта вече работят около 9000 души. Сред тях има доста висшисти, медици, а работят като сервитьори и миячи. В България има липса на таланти във всяка една сфера и тук имаше един сериозен потенциал тези специалисти да бъдат използвани, но много от тях си тръгнаха. Предпочетоха да се върнат в Украйна, в условия на война, вместо да останат у нас. Други са заминали за други държави. Може би все още има някакъв шанс за вливане на специалистите, но това не може да стане само на мускулите на неправителствения сектор“, разказва Десислава Векилска от „Три жени“.

Второто решение е свързано с търсенето на международна закрила на бежанците, извън временната, продължаваща първоначално една година.

Временната закрила е приложима, когато в една страна има много голям поток от хора, търсещи закрила. Тъй като индивидуалната им обработка е много трудна, за да не се натоварва системата, се прилага тази мярка.

Стандартната закрила е хуманитарен или бежански статут. Хуманитарният статут се признава, когато има криза, като война, а бежанският, когато човек е преследван по индивидуални причини, като политически възгледи, принадлежност към някоя религия и др.

Българската държава отказа да удължи възможността за по-дълга закрила, била тя хуманитарна или под формата на бежански статут, което противоречи на националното и европейското право. Наскоро Административен съд София-град решава, че България трябва да предоставя достъп до процедурата за международна закрила по всяко време.

Относно финансите, Европейският съюз отпусна още 100 млн. евро на няколко държави, сред които и България, през ноември 2022 г. И Фондация ФАР, и Фондация „Три жени“ не смятат, че има прозрачност как средствата се усвояват, а вместо това се наслагва изкуствен гняв към украинските бежанци, че за тях се дават пари на българските данъкоплатци.

ххх

#власттанагражданите.