Властта на гражданите: Първите три минути (аудио)

Когато сърцето спре, всеки от нас има подарени три минути. В тези три минути може да се върне обратно в живота или да го напусне завинаги. В България повече от 10 000 души годишно стоят на този праг между живота и смъртта. Три минути изглеждат като миг, но могат да бъдат достатъчни за спасяването на живот, ако човек има познания за даване на първа помощ и ако има дефибрилатор на разположение. От 2018 година Александър и Мариана Манушеви работят за това да има поставени дефибрилатори на обществени места. От година вече има дефибрилатори на 4 от най-посещаваните спирки на метрото, във Физическия факултет и Ректората на СУ. Мариана разказва как създават фондация „Първите три минути“, за да популяризират съвременни стандарти за оказване на първа помощ, които се основават на наука, а не на чуто или прочетено в интернет.

Александър допълва, че сърдечният арест е най-честата причина за преждевременна смърт, а жертвите на сърдечен арест са 10 пъти повече от жертвите на пътни катастрофи, природни бедствия и пожари, взети заедно. Причината е, че може да се помогне само в първите няколко минути. Когато сърцето спре, спира притокът на кръв до органите, те се увреждат и настъпва мозъчна смърт. Познанията за даване на първа помощ са изключително важни, защото дори и в страните с най-добре организирана спешна медицинска помощ линейката идва за 5-8 минути. Още през 2012 година Европейската комисия призовава за програми за обучение за първа помощ и поставяне на дефибрилатори. България е единствената страна, която пренебрегва това искане. Извън България дефибрилатори има на обществени места като гари, летища, молове, търговски улици, учебни заведения. Съществува и приложение, което показва къде е най-близкия дефибрилатор и има ли наблизо човек, който може да окаже първа помощ. Разработен е от българи и се използва в Европа. В България то е безпредметно.

Проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология, обяснява, че използването на дефибрилатор и външен сърдечен масаж и обдишване са равностойни начини за връщане на сърцето в ритъм, но те не заместват професионално дадена първа помощ, която е задължителна при сърдечен арест. Той пояснява, че използването на дефибрилатор не изисква специални познания. Всеки може да го направи, тъй като софтуерът на устройството дава указания на български език. Дефибрилаторът прави анализ на състоянието на пострадалия и използва подходящ електрически заряд, за да възстанови сърдечния ритъм. След това самия дефибрилатор дава указания на човека, оказващ помощ, как да продължи нататък и как да прави сърдечен масаж. Това са интелигентни устройства, които поддържат данни как са употребявани и при какви ритъмни нарушения. Дефибрилаторът, използван в първите 3-5 минути, дава 70% шанс за спасяване на пострадалия от екип на Бърза помощ. Проф. Петров е категоричен, че с автоматичен външен дефибрилатор не може да се навреди на пострадалия. Дефибрилаторът пуска електрически заряд само ако анализът показва необходимост.

Александър разказва как се е появил преносимия дефибрилатор като следваща стъпка на дефибрилация без участието на лекар, практикувана в американски болници, където започват да свързват сърдечно болни с дефибрилатор, който се задейства автоматично при нужда. Александър подчертава, че устройството дава инструкции с обратна връзка. Апаратът отчита как правите външен сърдечен масаж и коригира непрекъснато действията ви.

Мариана пояснява, че дефибрилатор се използва при сърдечен арест, а не при инфаркт на миокарда, тъй като има разлика между двете състояния. Инфарктът е проблем в кръвообращението и мускула на сърцето, докато сърдечният арест е проблем в проводната система на сърцето. Ако пострадалият е в безсъзнание и не диша нормално използваме дефибрилатора.

Фондация „Първите три минути“ има постоянна кампания „Стар акумулатор за нов дефибрилатор“. Те събират стари акумулатори и ги дават на лицензирана компания, която ги превръща в средства за купуване на дефибрилатори. Хората дават акумулаторите безвъзмездно. Мариана и Александър работят и с компании, чиито служители събират стари акумулатори. Дефибрилаторът във Физическия факултет на Софийския университет е купен по този начин. За един дефибрилатор са нужни средства от около 300 стари акумулатора.

Проф. Петров казва, че предстои поставянето на 20 дефибрилатора в още метростанции и в две зали на Софийска община. Междувременно тече обучение на служители в градския транспорт.

ххх
#власттанагражданите.