Проф. Нели Петрова: домовете за временно настаняване отдавна трябваше да са реформирани

„Дори шокиращите новини не са в състояние да мотивират депутатите да предприемат нещо", смята тя

„Не си говорим за смисъла на нещата, които правим заедно с различните институции, по скоро институцията си гледа своя интерес. Има трудност в комуникацията при децата с поведенчески проблеми между различните системи".

Това заяви пред БНР проф. Нели Петрова от Института по социални дейности и практики.

В предаването „Преди всички" тя изказа мнението си, че домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни лица са структури, които отдавна е трябвало да бъдат реформирани и да бъде преосмислена тяхната роля:

„Това са центрове за противообществени прояви или престъпления. Едно дете да търси родителите си или да избяга от вкъщи - това не е противообществена проява. Кого затсрашава това дете, освен себе си? По каква причина то трябва да бъде настанявано там? Само по себе си бягството е по скоро сигнал за някакви трудности и родителите му не съумяват да се справят или по някаква причина и те са свързани с това, което се е случило. Не мисля, че някой някъде така лесно ще изведе дете от семейство, без съгласието на родителите".

По думите й много пъти се говори и се готвят проекти за нов закон, но нищо не се случва.

„В тази сфера на дейност, свързана с поведенческите трудности на децата, на тийнейджърите, нищо не се случва. Много пъти се говори, готвят се проекти за нов закон, включително и в момента има такава подготовка от страна на НПО-та, от страна на експерти".

Според нея нямаме достатъчно добри и качествени услуги по отношение на тийнейджърите, които имат много въпроси и трудности. Често страданията на тези деца са гранични и изискват мултиинституционална работа, категорична е проф. Петрова.

„Много са трудностите и въпросите. По-добре децата да бъдат в кризисни центрове отколкото в тези домове за временно настаняване. Те дори не ходят на училище там".

Необходимо е този въпрос да започне да се обсъжда от всички, без страхове, смята тя.

А на хората, които разпространяват лъжи, трябва да им се търси отговорност. Би трябвало да има някаква промяна в политическия живот - хората, които ни представляват, трябва да са почтени, категорична е проф. Петрова и добави:

„Не може да се насажда омраза. Би трябвало да се коментира всяка лъжа, която се казва, и да се търси отговорност".

Порастваме и започваме все повече да разбираме, изказа мнението си тя. По думите й веднага се мисли за санкции и наказания - това е нещо, което трябва да преодолеем и в училище, и в семейството.

Започнахме да говорим за Закон за детско правосъдие още преди 2000 г., припомни проф. Петрова и добави, че първите готови законопроекти са около 2013 г. Един от последните закони, който стигна до обсъждане, беше доста модерен като мислене, каза тя и добави, че като философия той е различен. Тя обаче няма големи очаквания, че нещо ще се случи:

„Дори шокиращите новини не са в състояние да мотивират депутатите да предприемат нещо. Повечето си остават на ниво - „децата са виновни, децата са лоши". Включително социалното министерство не иска да се ангажира и да партнира с правосъдието и с МВР достатъчно и категорично, за да се промени тази философия. До такава степен имаме култура на неуважение и незачитане на другия човек, а когато той е още по-малък, още по-малко..."

„Дано младите хора постигнат повече успехи. Ние се провалихме, моето поколение, за съжаление", каза в заключение проф. Нели Петрова.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл на БНР.