Близо 100 граждански организации намират проблеми в Методиката за планиране на социалните услуги в изпълнение на Наредбата за планирането на социалните услуги

Различни граждански организации, които следят нормативната уредба в сферата на социалните услуги, откриха пропуски в Методиката за планиране на социалните услуги в изпълнение на Наредбата за планирането на социалните услуги. Започналият процес на анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво е от съществена важност, затова гражданският сектор отбелязва пред отговорните институции проблемите, които констатира.

Пълният текст на писмото до министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров и изпълнителния директор на Агенция Социално подпомагане можете да видите ТУК.

1. Приравняването на капацитета на всички досега действащи услуги на брой места, съответно - потребители.
Създават се предпоставки децата в риск и техните семейства да не могат да получават нужната им подкрепа. Опасяваме се, че близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа в рамките на работата по случай в сравнение с досегашната практика и че предложеният подход ще принуди доставчиците на услуги да ограничат предоставянето на услуги до запълване на капацитета от брой места/потребители, без оглед на нуждите на индивидуалните потребители и спецификата на работата по случай.

2. Начинът на определяне на фиксираните дялове на дейностите по чл. 15 при преобразуването
Ако залегналото в Методиката планиране се реализира на практика, дневната грижа ще се превърне в детска градина, а при почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи потребители. Тук възниква и още един проблем - ако родител/лице, полагащо грижа се възползва от възможността, която му дава ЗСУ, да поиска подкрепа и бъде включен в плана за подкрепа на детето, той също ще ползва услуга, която въобще не е предвидена като възможност при фиксираните проценти в нито една услуга. Най-често тази услуга е ИК или ОПУ.

3.  Отсъства Приемната грижа (по смисъла на ЗСУ), както и т.нар. Общностни центрове (услуги за ранно детско развитие) и други Центрове за интегрирана подкрепа (напр. Детските центрове за застъпничество и подкрепа „ЗонаЗаЗкрила“, развити с подкрепата на УНИЦЕФ). Не става ясно как общините ще планират тяхната устойчивост като дейности по чл.15 и на каква база ще определят необходимите дейности и съответно техния брой потребители.

4. Отсъства прилагането на принципа на деинституционализация по отношение домовете за стари хора, които би следвало да се трансформират като резидентни услуги в частта, свързана с пребиваване и живот, а потребности от дейности в ежедневието (терапия, застъпничество и посредничество, обучение за придобиване на умения) да бъдат осигурени от услуги в общността. Отсъствието на планиран капацитет за подобни услуги ще доведе до реинституционализация, тъй като всеки потребител на социална услуга от резидентен тип следва да има право и осигурен достъп до услуги за ежедневни дейности и няма основание на ниво планиране това право да бъде ограничавано.

 
Посочените от нас проблеми ще доведат до следните негативни ефекти върху потребителите и съответно върху системата за закрила на детето и системата на социалните услуги за хора с увреждания и местните власти:

• Стесняване на входа към услугите, вместо равнопоставен и гарантиран достъп на всички нуждаещи се от подкрепа, което на практика е нарушаване на основните принципи на ЗСУ;
• Силно ограничаване на възможностите за предоставяне на комплексна подкрепа (няколко вида дейности на един потребител) съобразно оценените потребности, тъй като това автоматично ще води до липса на достатъчно възможности за подкрепа на друг потребител и съответно до увеличаване на списъка на чакащите;
• Намаляване на половина на възможността на системата за закрила на детето да прилага мерки за закрила в семейна среда чрез социални услуги, както и да насочва към специфична подкрепа (консултиране, психологическа терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и т.н) включително за децата, настанени в резидентна или приемна грижа;
• Ограничаване на правата на хората с увреждания за ползват комплекс от специализирани услуги в отговор на индивидуалните им потребности;

Увеличаване на недоволството в общността, поради невъзможност на отделни нейни членове или групи да ползват и да бъдат подкрепени от предлаганите на територията на общината услуги.