Георги Влайков: Няма държава, която да се справи с подобно бедствие

Нашите пловдивски герои – мъжете и жените от Доброволно формирование „Аварийно спасяване – Пловдив“ се завърнаха снощи, след като с дни помагаха в Кахраманмараш на пострадалите от земетресенията в Турция, които отнеха хиляди животи. Доброволците от пловдивското сдружение наброяваха пет човека, а от софийския клон още пет. Към тях се присъедини и кучето-спасител Килиан.

След многобройна разруха и още по-многобройни сълзи, се надяваме да има и поводи за надежда. За куража, за спасените и за съседската дружба, разговаряме с Георги Влайков – председател на сдружението.

– Какви бяха стъпките от спасителните акции?

Първата стъпка бе всички организации да се съберат на общ брифинг, за да се запознаят с уточнената методика на работа по метода INSARAG, което означава International Search and Rescue Advisory Group. Имаше организации и служби от 27 страни, като ние бяхме единствените доброволци. Всички други са лицензирани екипи по INSARAG. По тази методика градът се разделя на зони с координати. Пращат те на тези координати, а екипите са три вида – леки, какъвто бяхме ние, средни и тежки. Ние правихме издирване, или по-точно – търсихме хора.

Първо се прави грубо претърсване, което буквално представлява да ходим около сградата и да викаме, като се ослушваме дали някой ще ни отговори. След това се прави претърсване с микрофон. Чука се по трегери и колони, за да се види дали някой не е затрупан три-четири етажа по-надолу. Ако има куче или термо камера, те също се ползват.

Когато намерим хора, подаваме сигнал на средните или тежките екипи, спрямо нужната техника. Те идват, потвърждават, че има оцелели, и започват да копаят, да вдигат парчета с багери и да ги вадят.

Ние работихме на 24-часов режим, като се разделихме на един дневен и два нощни екипа. Всяка вечер в 22:00 часа и всяка сутрин в 06:00 часа се провеждаха брифинги.

– Кое беше най-трудно, от физическа гледна точка?

Трудното е, че 24-часовите режими се поемат принципно от пет екипа, а ние разполагахме с три. Това означава, че спасителите се изтощават много. Времето беше много студено, а трябваше да спим в палатки. Лично аз имам екипировка, която ми позволява да спя в такива условия без проблем, но другите колеги от другите формирования нямаха и им беше много студено. А когато на един човек му е студено, той не може да се наспи и губи ефективност.

Много ни помогна това, че Александър Ковачев – организаторът на рали БРЕСЛАУ, ни предостави свой автобус с шест легла, в който хората без хубава екипировка спаха.

– А от емоционална?

Конкретно за мен беше стресът, тъй като водех първата българска доброволна група, която излиза извън страната за спасителна дейност. Тези доброволци са ми гласували огромно доверие и аз трябваше да ги върна живи и здрави. Трябваше да следя кой как се чувства, да осигуря на всяка група парамедик. Там разчиташ само на собствените си ресурси. Имах една папка със застраховки и отделен телефон и всеки ден се надявах да не ми се налага да отварям тази папка и да звъня по този телефон. В крайна сметка всички се върнахме без наранявания.

Оттам-нататък, колкото можахме, помогнахме. Когато отиваш на такъв тип акции, е много трудно да не си емоционален, но трябва да успееш да се съхраниш психически. Знаеш, че не можеш да помогнеш на всички хора. Масово се вадеха тела на починали.

.........