Защо чуваме толкова често думата устойчиво развитие?

Чуваме думата много често. Дори не можем да преведем от английски всички вдъхновяващи бизнеса думи, свързани с идеята за гъвкавост, еластичност и устойчивост, например резилентност на бизнеса.

Срещнеш в едно изречение едно до друго resilient and sustainable sities, resilient and sustainable food systems и се чудиш как да ги преведеш, защото в съответния контекст откриваш само думата устойчив за подходяща българска дума. Не че няма достатъчно синоними за устойчиво в нашия речник – твърд, стабилен, солиден, здрав, як, крепък, затвърден, несломим, постоянен, издръжлив, жизнеспособен, кален, закален, упорит, непоколебим, неподатлив и още десетки подобни хубави български думи. Само че за resilient в стоящия ти под ръка гугъл преводач откриваш само устойчив. Така че по-често облекчаваме българския превод, като пропускаме обогатения с резилентност английски израз.

Всъщност няма нищо лошо в това, че чуваме толкова често думата устойчиво. Дори се надяваме, че почти всички днес в училище, в неправителствения и правителствения сектор, знаят какво значи изразът устойчиво развитие. Защото с него се спестява дългото говорене за това, че ние днес и тук трябва да мислим за бъдещите поколения и да не изхарчваме безотговорно ограничения ресурс на планетата, или дори да я унищожаваме.

Според най-утвърдената дефиниция, „Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да отнема възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди“. Устойчивото развитие обединява в добър баланс икономическите, социалните и екологичните задачи на днешния ден. То обединява, свързва, координира, комуникира, интегрира във възел от противоречия и възможни решения три взаимно свързани цели, чието постигане зависи от напредъка във всяка от тях. Защото икономическият растеж без грижа за планетата може да бъде само краткосрочен и с много потенциални рискове за хората. Или защото отдаването на приоритет на пазара и на големия капитал би увеличило поляризацията и неравенството. Или защото небалансираното търсене на защита на природата може да се сблъска със социалните интереси на хората и нуждата от заетост и достоен труд.

С една дума, устойчивото развитие може да бъде дефинирано като непрекъснато търсене на баланс между икономически растеж, достоен труд и съхранена природа.

Проблемът е в това, че думата устойчиво вече е клише, което започва в крайна сметка нищо да не значи. Устойчив свят, устойчив живот, устойчиви решения, устойчиви градове, устойчив брак, може би?

Или устойчив мост? Устойчив мост все пак значи нещо, при което няма клише, а само жизнено необходим инженерен продукт. И ето че този пример някак случайно доведе до същинския смисъл на термина устойчиво развитие. Защото когато градиш мост, ти наистина мислиш за всички онези, които столетие след теб ще го използват.

И така, защо чуваме толкова често думата устойчив? Просто защото с една дума казваш много важни неща.

Снимка Noah Buscher в Unsplash