Антинаградите „Големия брат“

Партия Възраждане „спечели“ приза за 2022 г. за злоупотребата с лични данни на стотици хора

На 28 януари 2023 г., в литературен клуб „Перото“ в София се проведе церемонията по връчването на антинаградите „Големия брат“ („Big Brother"). Тя се провежда след двугодишно прекъсване за 2020 и 2021 г. и е организирана съвместно от фондациите „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и „Интернет общество – България“. Акцентът е поставен върху държавни и частни структури или отделни личности, които са причинили съзнателно или несъзнателно грубо погазване на личната неприкосновеност на българските граждани и са засегнали по неправомерен начин техните лични данни.

Журито на тазгодишното издание е състав:

• Александър Кашъмов – адвокат, изпълнителен директор в ПДИ;
• Гергана Жулева – председател на УС на ПДИ
• Ирина Алексова – юрист;
• доц. Георги Лозанов – медиен експерт;
• Биляна Гяурова-Вегертседер – изпълнителен директор на Български институт за правни инициативи;
• Димитър Ганчев – заместник-председател на  „Интернет общество – България"
• Венета Шопова – председател на Комисията за защита на личните данни от 2007 до 2014
• Красимир Димитров – бивш член на Комисията за защита на личните данни
• Георги Киров – член на УС на „Интернет общество – България.

Събитието, което е осмо подред в България, започна с откриване от адвокат Александър Кашъмов, който разказа накратко за идеята, скрита зад наименованието „Големия брат“. Връзката е с романа „1984“ на Джордж Оруел, в който се развенчава утопията за голямата и могъща държава, чиято цел е да опазва човешкия живот и да гарантира сигурност на гражданите, докато всъщност иска нещо друго – пълното ограничаване и направо лишаването на народа от каквато и да е форма на лична неприкосновеност.

Г-н Кашъмов спомена, че през годините много различни структури са получавали анти-наградата „Големия брат“, като сред най-честите злоупотреби със защита на личните данни са от МВР и Министерския съвет.

Събитието продължи с представяне на номинираните държавни и частни структури, които в периода 2019–2023 г. по някакъв начин са злоупотребили с данните на гражданите в онлайн пространството. Беше посочено, че са били получени разнообразни номинации, но за релевантни са били одобрени пет. Александър Кашъмов посочи и важната подробност, че в началото идеята за защита на личната неприкосновеност не е била много ясно разбираема в обществото, но в днешно време все повече хора осъзнават смисъла на самото събитие и се предлагат все по-адекватни номинации.

Първата обявена номинация е за всички институции, които използват Google Analytics. Тя бе представена от Димитър Ганчев от „Интернет общество – България". Даденият пример беше със сайта на НАП, в който се проследява движението на потребителите, и проблемът всъщност идва от факта, че тази информация се предоставя на външна частна компания. Той добави, че няма проблем НАП да следи какво правят хората в сайта, но не може тази информация да се разпространява към неясни външни субекти и да не се знае какъв кръг от външни лица разполага с нея.

Следващата номинация беше за Министерството на образованието и науката. В случая става дума за обработката на личните данни на учениците в процеса на провеждане на училищни олимпиади. Лицето, посочило номинацията, е подало жалба, като от страна на Министерство на образованието вече са предприети мерки, които да се изпълняват от училищата, така че да няма повече заобикаляне на Закона за защита на личните данни и на регламента, насочен към правата на децата.

Третата номинация бе представена от Биляна Гяурова-Вегертседер, Български институт за правни инициативи. Тя е за популярния казус „НАП лийкс“ от 2019 година, когато група анонимни хакери придобиват достъп до базите данни на институцията, съдържащи информация като ЕГН, имена, адреси и др. Тези данни са били разпространени до българските медии. Случаят е бил разгледан от прокуратурата и в момента едно от делата все още е в ход. Това, което за съжаление по-късно беше отбелязано от един от присъстващите, е, че всъщност делата срещу основните виновници на изтичането на данните са били прекратени.

Четвъртата номинация, за банка ДСК, беше представена от адв. Венета Шопова. Тя посочи, че „Случаят на банка ДСК, подобно на случая НАП лийкс, тъне в неизвестност“. Г-жа Шопова поясни, че подобно на историята с НАП по случая е била сезирана прокуратурата и е имало дело. За какво нарушение става въпрос от страна на банката? Госпожа Шопова разказва, че случаят е от края на 2019 година, когато са изтекли данните от кредитните досиета на над 33 хиляди души. Самата банка не е гарантирала достатъчна надеждност и устойчивост на системата, която служи за обработка на данните на потребителите. „Сигурно повечето от вас се чудят какво ли има в тези досиета? Отговорът е, че те съдържат информация, например, за имотно и кредитно състояние, медицинска информация и пр“. В крайна сметка това нарушение завършва с плащането на глобата, която е наложена на банката от Комисията за защита на потребителите.

Последната номинация, която беше представена на церемонията, беше за политическа партия „Възраждане“. Доцент Георги Лозанов отбеляза следното: „Тази номинация се различава от предишните по две причини. Първата е, че имаме номинация за политическа партия, а втората разлика е, че в случая имаме умишлено разпространение на лични данни“. За какво по-точно става дума? Партия „Възраждане“ е качила на интернет страницата си, както и на страницата си във Фейсбук, доклад с лични данни на над 800 души, които са обявени за чуждестранни агенти. Освен това партията изпраща и сигнал до прокуратурата, за да бъде разгледан случаят с чуждестранните агенти. В случая говорим за това, че от „Възраждане“ са решили грубо да погазят съществуващия правен ред, като освен това са решили да наложат свой собствен такъв, като умишлено посочват хора, които не споделят техните възгледи, и разпространява незаконно лични данни. Това на практика е опит да се извършват неправомерни наказателни акции спрямо тези хора.

Наградата „Големия брат“ тази година беше връчена на политическа партия „Възраждане“ за грубо погазване на Закона за защита на личните данни и опит за стигматизиране на определена група хора. Победителят получава статуетка с войнишки ботуш, стъпил върху човешка глава.

Програма Достъп до Информация е основател и член на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet), съосновател на Международния ден на правото да знам и асоциирана неправителствена организация към Департамента за публична информация на ООН, Нейните основни цели са да подпомага правото на достъп до информация, да работи за прозрачност  на институциите в България и да насърчава търсенето на информация.

„Интернет Общество – България“ е международна организация, чиято основна цел е да защитава обществения интерес на интернет потребителите.



#стажантрепортери
Стажантската програма на НПО Портала се осъществява по проект „ngobg.infо: Медията на българските граждански организации“, който се изпълнява от Фондация ПАЦЕП с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проект е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.