Властта на гражданите. За ценността на гражданската подкрепа (аудио)

Има теми, които периодично се обсъждат в публичното пространство, „въртят“ се подобно на развалена плоча на едно и също място – там, където е трудно да се намери съгласие и решение на проблема. Особено чести са темите за различните в обществото, за малцинствените общности, езика на омразата и действията, които го съпровождат. Предстоящият Луков марш и решението на Върховния касационен съд за забрана на административното признаване на смяната на пола са две събития, които предизвикват гражданска реакция. 16 неправителствени организации и ОЕБ „Шалом“ се обединяват и подписват Декларация против езика на омразата и искане за забрана на Луков марш. И макар че Декларацията е подписана в присъствието на дипломатически лица, кмета на София и главния прокурор, обществото не вижда никакви реални действия от страна на прокуратурата.

Лилия разказва какви са последствията от решението на ВКС за ЛГБТИ общността. Юридически преглед показва, че в последните 10 години е имало 86 дела за смяна на пола. Някои съдилища са разрешили тази смяна под определени условия, други категорично са я забранили, а трети са разрешили безусловно. Въпреки, че хората, които се нуждаят от смяна на пола, не са много, те имат реални пречки да живеят нормално. Техният достъп до здравеопазване, до институции, възможност за пътуване и работа водят до конфликти, често непреодолимо трудни. Решението на ВКС прави невъзможна смяната на документи и така тези хора губят идентичността си. България е длъжна да прилага европейското право и да спазва Конвенцията за правата на човека. Вече има две дела на Европейския съд по правата на човека, с чиито осъдителни за страната решения ВКС не се съобразява.

Максим казва, че общностите на „различните хора“ в страната се обединяват от много неща, но първото е, че всички те вярват, че България трябва да бъде държава, в която всеки може да се чувства добре и да не е потискан заради това, което е и в което вярва. Той допълва, че според еврейското право съдът трябва на първо място да мисли за достойнството на човека и след това да гледа административни и други пречки.

Много от нас приемат отделни хора от „различните“, но се страхуват от тях като общност и смятат, че тези общности ги заплашват, защото искат някакви специални права. Така се стига до омраза. Човечеството се опитва да не забравя последствията от езика на омразата – Холокоста и антисемитизма в редица страни, включително и България. Преживелите концлагерите от Втората световна война призовават днешните млади хора да знаят, да помнят и да не допускат да се повтори тази трагедия за човешката цивилизация. В интервю Робърт Джераси споделя убеждението си, че когато се насажда омраза към различните хора и се защитава националсоциалистическа идеология, това вече не е нормална свобода на словото. Според него езикът на омразата не може да се спре със забрани, защото хората, които проявяват омразата си чрез думи и действия, имат много ограничена информация и вярват в това, което им се насажда, без да се замислят и да разбират защо изразяването на нацистка идеология е престъпление в демократичния свят и Европа. Трябва да се разшири кръгозорът им, а подходът към езика на омразата да тръгне от образованието.

Лилия смята, че образованието е много важно, защото ние имаме твърде къса историческа памет – забравяме едни факти, идеализираме или фантазираме други. Максим допълва, че често вкарваме исторически събития в наши съвременни, паралелни дебати. Така Луков марш се вкарва в дебата за комунизъм и антикомунизъм, с които той няма нищо общо, защото дебатът е свързан с демокрация и човешки права. Лилия смята, че сме разглезени от привилегиите, които имаме – достъп до образование, информация, свободи, възможност да пътуваме и познаваме различни култури. Така забравяме, че има хора, които са изолирани от обществото заради белези, които не могат да променят. За част от общностите, напр. ЛГТБИ, институциите не дават никаква правна защита, законодателството не е актуализирано, не се прилага. Темата трябва да се нормализира, а не да се говори за нея по конкретни поводи. Максим и Лилия призовават мнозинството да изрази своята гражданска позиция, защото ние също имаме свобода на словото, а усещането, че сме част от едно привилегировано, мнозинство е измамно. Всеки от нас поне по един признак принадлежи към някакъв вид малцинство и различност. Това трябва да е вътрешният ни компас и да реагираме, когато около нас се случват нередности, да спазваме и изразяваме моралните си устои.


ххх
#власттанагражданите.





.