Доклад: Най-малко 12 журналисти са убити при руската агресия в Украйна. Броят на задържаните журналисти в Европа расте
07 март 2023 г.
Сериозни притеснения за свободата на словото се съдържат в публикувания във вторник доклад на партньорските организации към Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа. Асоциацията на европейските журналисти е една от 15-те партньорски организации, подаваща сигнали на тази платформа. Според доклада, озаглавен “Войната в Европа и борбата за правото на отразяване”, през 2022 г. на платформата са постъпили 289 сигнала. Изминалата година бе без съмнение под сянката на войната, но са регистрирани и други тревожни тенденции като следене и наблюдение на журналистите, неправомерно съдебно преследване, арести, завладяване на медии, ограничаващо законодателство и др.
Платформата е регистрирала най-малко 12 случая на убити журналисти и медийни представители при руската агресия срещу Украйна, други 21 са били ранени. Влиянието на войната върху медиите обаче далеч не се изчерпва с убитите и ранени журналисти на място. Руската дезинформация заля медийния пейзаж в Европа, а в самата Русия властите наложиха драконови мерки на цензура, за да заглушат всички независими гласове, се казва в документа.
Партньорските организации остават загрижени за заплахите за живота на журналистите, които продължават да отразяват войната в Украйна, като документират и правят обществено достояние евентуалните военни престъпления. Това е важно за понасянето на отговорност и изправянето на виновните пред правосъдието.
През изминалата година в страните са били докладвани 127 случая на арестувани журналисти, което е увеличение с 60% спрямо предходната година. Най-много такива случаи има в Турция – 52, следвана от Беларус – 32, Русия – 22 и още 14 в окупираните от тази страна украински територии. Четири случая на задържани журналисти са докладвани в Азербайджан и по един във Великобритания, Грузия и Полша.
Извън убитите във войната в Украйна журналисти, на платформата е докладван още един случай на убит журналист (Гьоньор Арслан в Турция). На платформата има още 26 регистрирани случая на убийства на журналисти, като през предходната година нито един от тях не е бил разрешен.
Предприемането на съдебни действия от страна на политици и олигарси остава предпочитано средство за заглушаване на журналистите. През изминалата година са регистрирани над 20 подобни сигнала.
В доклада България е спомената с два такива случая, на т.нар. “дела шамари” (SLAPPs от английски). Като негативни примери са посочени осъдителното решение срещу журналисти и Медиапул, при което те са глобени за това, че са разпространили публично известни факти за съдия Светлин Михайлов, както и рекордният иск на Еврохолд срещу сайта Биволъ.
България е спомената и като една от страните с най-висока степен на медийна концентрация в Европа, след Турция, Албания, Полша и Унгария.
В заключение страните членки на Съвета на Европа се призовават да бъдат по-активни в защитата на медийната свобода. От постъпилите 289 сигнала на платформата едва 13 се смятат за разрешени в края на годината.
Освен АЕЖ, сред 15-те партньорските организации са Репортери без граници, Европейският център за свобода на печата и медиите, Article 19, Международната федерация на журналистите, Комитетът за защита на журналистите, Индекс на цензурата и др.
Пълния текст на доклада може да откриете тук.
Публикувано от:
Асоциация на европейските журналисти-БългарияИзточник: Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ)
Сходни публикации
15 ноември 2024 г.
Събитие за обмяна на опит в Литва в рамките на проект EAGER
В периода от 9 до 10 октомври 2024 в град Вилнюс, Литва се проведе събитие за обмяна на опит в рамките на проект „EAGER –
14 ноември 2024 г.
Пети епизод на „ЕвроДеец” : образователна видео поредица по европейско гражданство
Ангажираността към обществото има много и най-разнообразни форми. (еп.5) Форми на ангажираност е обогатяващ ресурс, предоставен
14 ноември 2024 г.
Четвърти епизод на „ЕвроДеец” : образователна видео поредица по европейско гражданство
След изминалите парламентарни избори, в които народът гласува за новите членове на Народното събрание в България, е тематично