Нов доклад по проекта за борба с езика на омразата онлайн LEAD – online публикува Асоциация за развитие на София

Сравнителен доклад за разпознаване и противодействие на речта на омразата в 7 европейски държави (България, Австрия, Румъния, Гърция, Кипър, Хърватия и Италия) е достъпен на интернет страницата на Асоциация за развитие на София на английски език.  Докладът отразява основните изводи от документален анализ, разглеждащ казуси на реч на омразата, както и резултатите от тест за самооценка, създаден в рамките на проекта LEAD - Online и попълнен от над 3200 респонденти в 7-те държави.

Докладът е разделен на две основни тематични части. Първата изследва контекста и условията, в които се развива речта на омразата в седемте държави, а втората включва резултатите от теста за самооценка, който в края на миналата година бе публикуван под формата на анкета. За по-малко от месец проучването събра над 3 200 респонденти във всички 7 държави, като имаше две основни целеви групи. Първата беше групата от младежи под 19-годишна възраст – ученици и студенти;  втората включваше респонденти над 19-годишна възраст, които са учители, неформални обучители, представители на неправителствения сектор, журналисти и активисти.

Въпросите в проучването бяха свързани със свободата на словото, речта на омразата онлайн, разпознаването на жертвите и разпространителите на речта на омразата, начините за противодействие и цялостното въздействие на този феномен върху обществото.

На въпрос за това дали респондентите смятат, че трябва да има правни ограничения на свободата на изразяване, резултатите показват, че в някои страни и двете категории респонденти подкрепят такива ограничения. Такъв е случаят с Австрия (72,2% от учениците и 93,9% от възрастните подкрепят такива ограничения). В други страни подкрепата за това предложение е значително по-висока в категорията с респонденти над 19-годишна възраст (съответно 90,2% и 85,8% в Гърция и Кипър; 58% в България) спрямо младежи под 19 години (съответно 69,2% и 61,2% в Гърция и Кипър; 38% в България). В Италия и Хърватия подкрепата за правните ограничения е много по-ниска, както и процентът на различията между двете групи е много по-малък: съгласните с предложението са 21%.

На въпросите от проучването за това колко лесно е да изразиш мнението си онлайн, спрямо това да го направиш в реална комуникационна ситуация, резултатите са по-разнородни. Те показват, че възрастните потребители са по-склонни да се съгласят, че публикуването на послания с омраза онлайн е много по-лесно: например 74,5% в Гърция в сравнение с 50,8% от учениците и 87,9% в Австрия спрямо 59,1%. В случая с Италия и Румъния разликите стеснява, с отговори и от двете групи потребители – съответно 46,44% и 38,53% в Румъния и между 40% и 50% в Италия. В България 34,9% от групата от хора над 19-годишна възраст са съгласни с твърдението „По-лесно е да се изразяват крайни мнения за други хора онлайн“. 1/4 от родните ученици са съгласни, че това е по-лесно онлайн, докато повече от половината казват, че според тях не е така. От друга страна, 44% от учениците казват, че всеки може свободно да се изразява в социалните мрежи.

В частта от проучването, която се фокусира върху въздействието и ефекта от речта на омразата върху жертвите, мнозинството от респондентите са съгласни, че речта на омразата засяга както психическото, така и физическото здраве на жертвите, независимо от това дали те са индивиди или конкретна социална група. В България процентът от респондентите и от двете групи, които подкрепят това твърдение, варира между 40% и 60%. 32% от попълнилите теста българи смятат, че речта на омразата засяга цели група от хора, дори когато единствено отделни представители на засегнатата група стават нейни жертви. Според включилите се в анкетата групите, които най-често стават жертви на език на омразата онлайн, са мигрантите и бежанците, различни етнически общности, както и хората от ЛГБТИ общността.

В заключение докладът дава препоръки към общностите на анкетираните – провеждане на информационни и обучителни кампании, осигуряване на повече финансова и експертна помощ от страна на публичните институции, въвеждането на програми за медийна грамотност, адекватна и ефективна превенция и други.

Целият обобщаващ доклад на английски език можете да намерите тук. Докладът с резултатите от проучване в България можете да прочете на българки език тук.