Предизвикателството „Достъп до култура“ в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор?

На 16 март в пространството на Асоциация за развитие на София (ул. Сердика 1, ет. 3) се проведе събитие, посветено на темата за достъпа на българските граждани до култура и предложенията за реформи в сферата. Срещата беше анонсирана като отворена дискусия, посветена на Предизвикателството „Достъп до култура“ в национални и регионални измерения: Каква е (и може да бъде) ролята на културата в регионалното развитие и в адресиране на хронифициралите неравенства в перифериите?

Участници в нея бяха културни и граждански организации и експерти, които се събраха, за да споделят опита си в създаване на културни събития и проблемите, свързани с достъпа на българската публика до тях.

Проблемът с достъп до култура  е свързан и с гражданското участие и противопоставянето на изолацията на маргинализирани публики и жители на периферни райони. 

По време на срещата бяха засегнати проблемите, свързани с невъзможността за посещения на културни събития от възрастните жители на малки населени места, както и липсата на  продуктивни партньорства между образователните и културните държавни институции, които водят до културно не-участие и на млади хора в България.  Достъпът до култура е и един от основните приоритети в документа  „Стратегията за развитие на културата в София 2013-2023 г.“, създаден от експертен екип под ръководството на Асоциация за развитие на София през 2013 г. Според него основните измерения на този приоритет са политиките за развитие на публики, пълноценното културно потребление и участие на гражданите на столицата.

Водещи на събитието бяха изпълнителният директор на Асоциация за развитие на София Светлана Ломева, Янина Танева от „Фабрика за идеи“ и Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория по икономика на културата.

В първата част на срещата бяха представени резултатите от проведеното през януари 2023 г. национално представително изследване на социологическата агенция „Маркет Линкс“ по идея на сдружение „Фабрика за идеи”. Това е първото изследване на публиките и достъпа до култура на национално ниво от поне 7 години и е направено в рамките на проект „Право на култура”, финансиран от НФК по програма „Възстановяване и развитие на частни културни организации“. Ръководителят и основател на сдружение „Фабрика за идеи“ Янина Танева представи стряскащите, но за съжаление никак изненадващи проценти на не-участие в културни събития сред българските граждани.

Пенсионерите в малките населени места нямат достъп до такива събития и са подложени на социална и културна изолация. Според изводите от изследването, те изразяват желание и готовност да посещават събития в съседни населени места, ако им бъде осигурен транспорт. Именно затова едно от предложенията на организаторите на срещата за стимулиране на достъпа до култура е въвеждането на ваучери за транспорт, както и диференцирани цени на билети за пенсионери и учащи. Освен тях предлагат и приемането на културен паспорт за гражданите между  6 и 26 г., както и за пенсионерите.

Важен акцент според Диана Андреева и Светлана Ломева са политиките на общинско ниво и приемането на регламент, според който да няма общини без културна дейност и политики. Те предлагат и финансирането на държавни и неправителствени организации да се случва въз основа на провеждан мониторинг на дейността им.

Друго предложение е създаването на карта на всички български общини, отразяваща актуалните събития и дейности на организациите.

Янина Танева  сподели, че смята общностния подход за основен фактор за развитие, при който се работи срещу социалните и културни неравенства в периферните населени места.

На предизборен дебат на 14 март резултатите от социологическото изследване и предложенията за културния сектор са били представени пред първите осем политически партии. Целта на тази среща е била новият парламент да се фокусира върху стабилни  регионални и национални политики за достъп до култура и да се справи със заплахата от орязване на бюджета за култура, което предстои да се случи според служебния финансов министър. Една от споделените цели е създаването на национална стратегия за култура, която и досега липсва в България и това не позволява развитие на сектора на европейско ниво.

В последвалата дискусия с предложения за реформи в сектора активно се включиха представители на РЦСИ „Топлоцентрала“,  ЕИТ „Култура и креативност“, „Дерида данс център, Българска музикална асоциация, Гьоте Институт, Swimming pool и други организации и експерти. Те споделиха опита си с работа в държавни културни пространства и за трудностите при комуникацията с местните сдружения и читалища, в които е почти невъзможно да бъде организирано събитие заради липсата на публика – следствие от лошия достъп и транспорт и нефункциониращата техника, за което би трябвало да се грижат общините.

Беше акцентирано върху проблемите при опитите за включване на ученици в културни събития и дискусии, свързани с липса на съдействие от страна на училищното ръководство и Министерството на образованието. За съжаление за тези институции все още не е приоритет въвеждането на предмети „кино“ и „театър“ и срещата на младежите със съвременните изкуства, и творци.

Според културните организации е изключително важно да се осигури среда за достъп до живо съвременно изкуство и да се възпита вкус за качествена масова култура у младежите. Да се приемат регионални политики за създаване на  културни събития, които са достъпни със съдържанието си и за маргинализирани групи, и за масовата публика. Пример за такива практики даде Атанас Маев от Дерида денс център, който сподели опита си в подхода към публика, която не познава съвременната сцена и бива привлечена от форми, които са по-познати и достъпни за възприемане като хип-хоп и  други улични стилове. Именно те въвеждат бъдещата публика в съвременния танц.  

От Българска музикална асоциация споделиха, че в последната година проучват работещите сцени и пространства за музика, както и нуждите на публиките си. Предстои и изработването на карта на тези места в България, за да бъдат провеждани музикални събития и в периферните райони.

На срещата не присъстваха представители на Министерство на културата, което беше определено от организаторите и участниците в нея като знак за неосъществения диалог между организациите и държавните институции относно реформите в сферата на културата. От дискусията стана ясно, че тези предложения могат да бъдат включени в политиките на Столична община и след успешно прилагане да бъдат разпространени и в други общини и населени места. Това е и задачата, която стои пред Министерството на културата, Асоциация за развитие на София и културния сектор.

Срещата завърши с продуктивен разговор и с покана за следващи събития, чиято тема ще бъде ролята на културното участие и достъпа в националната и в европейската политика.  ЕИТ „Култура и креативност“ към Европейският институт за иновации и технологии  организира дискусионни форуми на 8 и 9 юни в София, на които ще бъдат разгледани резултатите от изследвания на публики в сектора и предложенията за национални и общински политики за култура.