В навечерието на Международния ден на ромите от МОН казаха на образователните медиатори, че вероятно ще ги оставят без работа от 1 юли

Министерството на образованието високо оценява работата на образователните медиатори за задържане на учениците в класните стаи. Въпреки това към настоящия момент МОН обмисля да НЕ продължи Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, а да остави училищата сами да търсят начин да покриват заплатите им. При това положение повечето от работещите в момента по Националната програма 940 медиатори ще останат без работа от 01.07.2023.

Това стана ясно на среща, организирана на 07 април, в навечерието на Международния ден на ромите. Тя бе инициирана от Център Амалипе и се проведе в МОН. В нея участваха 30 директори на училища и детски градини, образователни медиатори и представители на НПО. Въпреки че бе предвидено в срещата да участва министърът на образованието, той не дойде да разговаря с директорите и медиаторите, като бе обяснено, че внезапно е извикан на разговор с министъра на финансите. От страна на МОН в срещата участваха началникът на кабинета Димитър Здравков, Грета Ганчева (ръководител на проект “Успех за теб”), Пенка Иванова (ръководител на НП “Подкрепа на ОМ и социалните работници”), Дима Коцева и Мариана Ламбова – Маркова от Дирекция Финанси.

В своите приветствени думи Димитър Здравков уточни, че всички са убедени в полезността от работата на образователните медиатори и че единственият въпрос е как те да бъдат финансирани след 1 юли 2023. Деян Колев подчерта, че от 2013 година МОН и Център Амалипе провеждат ежегодна среща на Министъра на образованието с учители роми в навечерието на Международния ден на ромите 8 април. Именно на 8 април 1971 г. в Лондон е започнал Първият световен ромски конгрес, който приема знамето на ромите и химна “Джелем, джелем”. Медиаторът Ангел Ангелов изпълни химна и участниците подариха ромското знаме на Началника на кабинета.

Тази година срещата беше по-различна – не само защото за първи път от началото на тази традиция министърът не дойде, а и защото тя имаше малко по-различен фокус – да насочи вниманието към другата важна група специалисти за задържането на децата в училище, а именно – образователните медиатори и неяснотите пред тяхното бъдеще – те продължват да бъдат третирани като сезонни работници и на всеки шест месеца да се чудят ще имат ли работа.

В момента никоя институция не поддържа регистър колко точно образователни медиатори работят в страната. По индиректни изчисления те са над 1100. Част от тях са назначени със средствата за работа с уязвими групи по чл. 52а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на училищното и предучилищното образование, една малка част са назначени по проект „Активно приобщаване в предучилищното образование“. Най-много са медиаторите, работещи по Национална програма „Подкрепа за образователните медиатори (над 900 медиатори). Първоначално тя бе разписана до 31 декември 2022. След мащабна кампания на Център Амалипе, Мрежата на образователните медиатори, както и стотици училища от цялата страна, Министерският съвет удължи Националната програма до 31.06.2023.

В началото на разговора Деян Колев постави въпроса за необходимостта от продължаване на Националната програма за още една година. В нея трябва да се включат и детските градини, тъй като работещите в тях медиатори са назначени по проект „Активно приобщаване…“, който също приключва на 31 юни 2023 година. Необходимо е да се намери начин за устойчиво финансиране на образователните медиатори от държавния бюджет, което да не е на принципа на националните програми или проекти, а да дава сигурност на медиаторите и директорите.

Грета Ганчева посочи, че от септември 2023 година проект Успех за теб ще разгърне всички свои дейности, включително дейността за работа с родители. По нея назначените от училищата образователни медиатори ще могат да получат „осребряване/реимбурсиране“ на до 4 часа на ден или до 500 лева (с включени осигуровки) на месец от заплатата на медиаторите. Това обаче означава, че междувременно училищата ще трябва да са назначили вече медиаторите и да са намерили откъде да им плащат възнаграждението, за да може в последствие част от него да бъде възстановено от проекта.

От дирекция финанси посочиха, че училищата с концентрация на уязвими групи могат да използват средствата, които получават по член 52 а от Наредбата за финансирането. И през тази година стотици училища, както и детски градини ще получат такива средства в размер на 34 милиона лева. В своите изказвания обаче директорите на училища от цялата страна наблегнаха на това, че тези средства също се получават на базата на броя ученици в съответното училище. Така някои от големите сегрегирани училища в ромските квартали получават голямата част от това финансиране и за тях няма да е проблем да продължат договорите на медиаторите. В същото време в по-малките училища (особено в селата) средствата по член 52а не достигат дори за назначаването на един медиатор. Не бива да забравяме, че Наредбата за финансирането позволява средствата да бъдат използвани за 4 типа разходи, като в малките училища те едва достигат. От тези средства също така директорите би трябвало да заплащат хонорар/заплата или част от заплата, ако преценят, че имат нужда от:

• включването на учителите в екипите за обхват,
• допълнителни часове за подобряване на българския език
• ръководител на родителски клуб и т.н.
• помощник на учителя
• хонорари на други педагогически и непедагогически специалисти, които помагат за работата с децата от уязвими групи

Повечето от изказалите се директори посочиха, че биха могли да задържат максимум един медиатор (и то при положение, че не използват тези средства за заплащане на учители или други от изброените по-горе специалисти) или дори нито един поради липсата на средства. Те отбелязаха, че подобен подход би създал напрежение в образователните институции и би противопоставил едни специалисти на други, особено в училищата с малък бюджет.

Особено остър е проблемът в етнически смесените училища, които не получават средства за работа с уязвими групи. Бяха дадени конкретни примери за такива училища, които полагат големи усилия да останат етнически смесени и обучават определен брой ромски ученици. Те се нуждаят особено много от образователни медиатори и националната програма им предоставя такава възможност, но след нейния край ще трябва да ги съкратят.

От дирекция „Финанси“ бе поставен въпросът защо училищата имат преходни остатъци, като уточниха, че училищата с концентрация на уязвими групи през изминалата година са имали десет милиона лева преходни остатъци. В отговор много от директорите подчертаха, че поддържането на преходен финансов остатък често е въпрос на добър финансов мениджмънт: учениците намаляват и без наличието на остатък директорът често не е в състояние да поддържа педагогическия персонал през цялата учебна година. Деян Колев допълни, че такива остатъци са необходими и заради неритмичното изплащане на средствата от МОН по различните европейски проекти: често училищата трябва да изчакват с месеци получавате им (а понякога това се случва и доста след края на проектите)  и през това време трябва да влагат свои средства. Реалността в образователната система показва, че за да издържи финансово едно училище, в началото на всяка календарна година, то трябва да разполага с наличен финансов ресурс, за да посрещне най-належащите нужди.

В края на разговора бе уточнено, че все още министерството не е взело решение дали да продължи националната програма или не. Лъч надежда  за медиаторите, работещи в детските градини по проект „Активно приобщаване…“ бе новината, че по друг европейски проект ще бъде продължена тяхната заетост до 31 декември 2023 година. След това те също ще трябва да бъдат поети от бюджета на детските градини. Участниците от МОН уточниха, че те не вземат решението и поради отсъствието на министъра не може да се каже дали националната програма ще бъде прекратена/няма да бъде продължена или ще се поднови, но към този момент надеждата за медиаторите е те да бъдат поети от бюджетите на училищата.

Отвъд фактите: Срещата на седми април бе най-странното събитие, организирано съвместно с МОН по повод международния ден на ромите. През предходните години това бе повод да се отчете увеличаващият се брой роми учители, както и още веднъж да бъде отправено посланието, че образованието е най-сигурният път за развитието на ромската общност. Цареше наистина празничен дух, макар и да поставяхме наболели за образованието въпроси. Тази година не бе така. За първи път министърът на образованието не участва в нея. От 2013, когато започнахме традицията да организираме съвместно среща на учители роми със съответния министър на образованието винаги участваха акад. Милошев, проф. Клисарова, проф. Танев, М. Кунева, акад. Денков, Кр. Вълчев (през всичките години на неговия мандат). Част от дошлите директори и медиатори бяха от най-далечните краища на България – Варна, Добрич, Средец и др. Министър Пенов не се срещна с тях. Той бе извинен, че е трябвало спешно да отиде на разговор с министъра на финансите, но остана „горчив вкус“ у директорите, че точно в този момент бе извикан от министъра на финансите…

Въпреки добрия партньорски тон, който винаги е имало на подобни срещи, от МОН се бяха подготвили със списък на преходните остатъци за всяко от присъстващите училища и детски градини. Този списък бе използван като аргумент, че училищата имат пари за назначаване на медиаторите. Генерирането на преходен остатък не е забранено и в условията на пазарна икономика е знак за добър финансов мениджмънт (общините не толерират недостига и дофинансирането на училищата/ ДГ), но ако формално директорите имат свободата да разполагат целесъобразно с училищния бюджет, реално това не е така и служителите в МОН (съответно РУО) често излъчват противоречиви послания. При всички положения откровеността и конструктивността на разговора не спечели от наличието на този списък.

Особено противоречиво се почувстваха медиаторите. Те представиха истории от терена, какво работят, какво постигат и какво им коства това. Споделиха, че част от тях учат висше педагогическо образование, за да станат пълноправни учители. Чуха, че трудът им е оценен, но че вероятно от 01.07 МОН няма да продължи да отделя целенасочени средства за това.

Ако трябва да обобщим, посланието от срещата бе: „Медиаторите са ни важни, но директорите да ги поемат от бюджета и допълнителните плащания. А най-сигурно е директорите да преминат квалификация как да превърнат ограничен бюджет в “дядовата ръкавичка” и да вместят в нея всички нужди, които има образователната институция, за която отговарят.”
 

След срещата: какво предстои с образователните медиатори

На срещата стана ясно, че нищо не е ясно. От МОН все още не са взели решение дали да бъде продължена националната програма, макар че до нейния край остава малко време. Експертите от МОН по-скоро търсят начин да прехвърлят отговорността за заплащането на образователните медиатори към училищата, макар да са наясно, че по този начин ще бъдат съкратени мнозина. Най-тежко ще бъде положението в етнически смесените училища, които не получават средства за работа с уязвими групи, както и в селските училища с малък брой ученици.

Медиаторите в детските градини, работещи по проект „Активно приобщаване” ще бъдат преназначени за 6 месеца по проект “Равен достъп в условията на кризи”. След 31.12.2023, те ще трябва да бъдат поети от бюджетите на ДГ или да бъдат съкратени.

Промяна няма единствено за медиаторите, които са назначени със средствата за работа с уязвими групи.
 

Не е ясно каква е позицията на министъра на образованието, въпреки че на церемонията “Медиатор на годината” на 13.01.2023, министърът обеща, че Програмата ще бъде продължена. Тогава Проф. Пенов изрази увереност, че ще бъде намерен вариант Националната програма да продължи и след 30-ти юни, както и че чрез комбинация на Националните и Европейските фондове ще бъде подсигурено достойно заплащане за образователните медиатори и социалните работници в образованието. Възможно е той да не е взел решение. Все още има време училищата и детските градини, синдикатите и работодателските организации, гражданските организации, народните представители в новосформирания Парламент да повлияят за продължаването на Националната програма или за друг реалистичен и приемлив начин за устойчивост на заплащането на образователните медиатори.

Център Амалипе апелира:

• НП „Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници“ да бъде удължена за периода 01.07.2023 – 31.06.2024 г.
• В националната програма да бъде предвидена възможност да кандидатстват и нови училища, както и детски градини
• Да се обсъди и приложи промяна в използването на средствата по чл.52а от Наредбата за финансирането, която намали разликите в размера на средствата, който получават различните училища и ДГ. Например, би могло да се въведе минимална стойност и максимален таван и т.н.
• Да се намери начин, по който медиаторите, работещи по НП и по проект „Успех за теб“ да получат повишение на заплатите при стриктно спазване на демаркацията
• Обръщаме се към всички училища и ДГ, НПО и експерти да изразят своята солидарност към труда на ОМ и към необходимостта да бъде предоставено финансиране за тяхното заплащане.