Властта на гражданите: защитата на Кресненското дефиле (аудио)

Приблизително 18 км. пролом в активна сеизмична зона, граница между средиземноморския и средноевропейския климат, дом на огромно разнообразие от животински и растителни видове, голяма част от които характерни само за местността или за по-ранни палеографски времена, много растителни и животински видове, включени в Червената книга на България и под закрилата на Европейските закони и конвенции за защита на природното наследство, коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров, въздушна магистрала за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис.

Мястото е Кресненското дефиле, което от 25 години е обект на разнообразни интереси и на битки между тях.

Планираното през 90-те години на 20 в. строителство на магистрала „Струма“ като последна отсечка от трансевропейския коридор „Източно Средиземноморие – Ориент“, се оказва проблематично. Петко Ковачев и Андрей Ковачев представят каузата за защита на Кресненското дефиле Те поясняват, че проблемите са основно природозащитни, политически и социални, свързани с поминъка на местното население.

Природозащитните основания да се запази Кресненското дефиле са неоспорими. Като биолог Андрей пояснява, че дефилето е най-богатото място с жива природа в страната, с повече видове отколкото в Пирин, Странджа и Рила. То е много уязвимо, защото всички растителни и животински видове са на малка площ. Петко добавя, че за да се запази дефилето разходите за опазване на природната среда трябва да се включат в проекта. Ако това не се направи природата се разрушава, а проектът е с ниско качество и сигурност.

Политическите проблеми са сериозни и хронични. Има няколко варианта за изграждане на магистралата, от които правителството избира най-лошия за природата, най-неизгодния за обществото и местните жители, но с най-много облаги за български строителни фирми, свързани с правителството. Към това се добавя и фактът, че МРРБ и ДА „Пътна инфраструктура“ пренебрегват указанията и изискванията на ЕК (която спира няколко пъти проекта) и рискуват държавата ни да получи санкции, както и че поддържат информационна мъгла около плановете за строеж. Андрей добавя, че в документите на проекта има очевидни лъжи и измами, включително изтекъл срок на ОВОС. Той вижда ясно схемата, на която обществото ни е свидетел от десетилетия – инфраструктура се строи некачествено и постоянно се подобрява с нови и нови средства години наред. Това е кражба на публични средства, смята той.

Изборът на най-лошия вариант за строеж на магистралата е свързан и със строителни проблеми. Андрей е категоричен, че в момента по документи имаме първокласен път, а не магистрала. Проектът не отговаря на изискванията за безопасност на магистралите. Българските строителни форми нямат необходимата експертиза на проектанти и строители, които да осигурят безопасността на магистралата и евентуалното изграждане на тунел. „По правилата трябва да има международен търг. В него българските форми не са конкурентоспособни“, добавя Петко.

Местните жители протестират срещу сегашния вариант на разделяне на двете платна на магистралата, защото той ще унищожи малкото ценна земеделска земя, ще затвори достъпа до земеделски и животновъдни стопанства, ще се нарушат и усложнят транспортните връзки между селищата, ще пострадат и спортни дейности като рафтинг по р. Струма.

Петко и Андрей смятат, че доброто решение е да се спазят указанията на ЕК за извеждане на двете трасета на магистралата на изток, да се направи нов ОВОС, да се предвидят средства за защита на природата и се избере строителна форма с международен търг. Андрей казва, че в Европа пътищата се строят с публично-частно партньорство и този подход се оказва успешен. Ако бъде възприет у нас, той би прекратил сблъсъка между публичния и частния инвеститорски интерес.

Петко и Андрей продължават дългогодишните си усилия за запазване на Кресненското дефиле и водят девет дела за измами в документацията на проекта. Местните хора също продължават протестите.

„Ние се борим за това магистралата да стане както трябва. Институциите не приемат идеята, че нещата могат да се правят както трябва“, казва Петко.

#власттанагражданите.





.