Малките мечти са най-важни, или как 18 млади хора се учат да живеят щастливо
16 юли 2014 г.
Престъпваш прага и те лъхва свеж аромат на безброй глицеринови сапуни,
пъстри цветове се изпречват пред погледа ти, накъдето и да го насочиш.
Преди да усетиш, вече държиш в ръка прясна цитронада, а насреща ти се
усмихва Мария. Това е нейният свят и света на още 17 човека с умствени
затруднения, които се учат заедно на това да са самостоятелни,
отговорни, уверени и общителни... с една дума - да бъда щастливи.
С тържество днес Фондация "Светът на Мария" отбеляза една година, откакто в София работи нейният Дневен център за хора с интелектуални затруднения "Светове". Дневният център е мястото, където Мария и приятелите й от една година прекарват почти цялото си време. Там се учат на трудови умения и да се обслужват сами, правят сапуни, ароматни свещи и цветя от хартия, готвят, а от днес - ще работят в специално "Защитено кафене", където сами ще приготвят за съседите от квартал Гоце Делчев още от чудната прясна цитронада, също и салати и други семплия ястия, които са научили да приготвят сами.
Радослав, на 30 г., стои гордо от 208 см. си височина на новия си пост като сервитьор в кафенето към дневния център. Усмихва се широко и споделя, че животът му се е преобърнал, откакто идва тук. Вече не е самотен и не стои по цял ден вкъщи пред компютъра, както допреди една година. Вече има приятели, уверен е. Открил е, че харесва да готви. Казва, че в началото му е било по-трудно (не само с готвенето), но когато го питам какво му е трудно сега - вдига рамене, усмихва се и казва "Нищо!".
Престъпваш прага и те лъхва свеж аромат на безброй глицеринови сапуни, пъстри цветове се изпречват пред погледа ти, накъдето и да го насочиш. Преди да усетиш, вече държиш в ръка прясна цитронада, а насреща ти се усмихва Мария. Това е нейният свят и света на още 17 човека с умствени затруднения, които се учат заедно на това да са самостоятелни, отговорни, уверени и общителни... с една дума - да бъда щастливи.
С тържество днес Фондация "Светът на Мария" отбеляза една година, откакто в София работи нейният Дневен център за хора с интелектуални затруднения "Светове". Дневният център е мястото, където Мария и приятелите й от една година прекарват почти цялото си време. Там се учат на трудови умения и да се обслужват сами, правят сапуни, ароматни свещи и цветя от хартия, готвят, а от днес - ще работят в специално "Защитено кафене", където сами ще приготвят за съседите от квартал Гоце Делчев още от чудната прясна цитронада, също и салати и други семплия ястия, които са научили да приготвят сами.
Радослав, на 30 г., стои гордо от 208 см. си височина на новия си пост като сервитьор в кафенето към дневния център. Усмихва се широко и споделя, че животът му се е преобърнал, откакто идва тук. Вече не е самотен и не стои по цял ден вкъщи пред компютъра, както допреди една година. Вече има приятели, уверен е. Открил е, че харесва да готви. Казва, че в началото му е било по-трудно (не само с готвенето), но когато го питам какво му е трудно сега - вдига рамене, усмихва се и казва "Нищо!".
Освен в сапуните Виктор е добър в маршрутите. Той е живият справочник за приятелите си - знае къде са всички актуални ремонти по пътищата, откъде минават рейсовете и как се стига най-бързо. Допреди година повечето от 18-те клиенти на центъра се нуждаят от придружител, за да стигнат до там, разказват от фондацията. Сега обаче повечето от тях нямат проблем да се придвижват сами, особено с помощта на осведомения майстор на сапуни.
"Откакто съм в Дневния център станах по-умна, чувствам се по-голяма и пораснала, по-отговорна за нещата, които правя", споделя и Мария, 38 г., която е вдъхновението зад фондацията и усилията за интегриране на хората с умствени затруднения. Всичко, за което мечтае Мария, е да бъде обичана и макар че в дневния център вече има много приятели, вярва че един ден ще срещне и голямата любов.
Десетки приятели на фондацията, съседи от квартала, доброволци и журналисти изпълват коридорите на Дневния център днес преди обяд. За изминалата година към екипа са се присъединили общо 21 доброволци, които помагат на Радослав, Мария, Виктор и останалите да поддържат центъра и заедно с това - да преодоляват затрудненията си в общуването. Обикновеното общуване, дребните задачи, които с все по-голяма лекота изпълняват, приятелствата, които градят - това е всичко, което им трябва, за да бъдат щастливи, а до неотдавна това са били единствено мечти.
С тържество днес Фондация "Светът на Мария" отбеляза една година, откакто в София работи нейният Дневен център за хора с интелектуални затруднения "Светове". Дневният център е мястото, където Мария и приятелите й от една година прекарват почти цялото си време. Там се учат на трудови умения и да се обслужват сами, правят сапуни, ароматни свещи и цветя от хартия, готвят, а от днес - ще работят в специално "Защитено кафене", където сами ще приготвят за съседите от квартал Гоце Делчев още от чудната прясна цитронада, също и салати и други семплия ястия, които са научили да приготвят сами.
Радослав, на 30 г., стои гордо от 208 см. си височина на новия си пост като сервитьор в кафенето към дневния център. Усмихва се широко и споделя, че животът му се е преобърнал, откакто идва тук. Вече не е самотен и не стои по цял ден вкъщи пред компютъра, както допреди една година. Вече има приятели, уверен е. Открил е, че харесва да готви. Казва, че в началото му е било по-трудно (не само с готвенето), но когато го питам какво му е трудно сега - вдига рамене, усмихва се и казва "Нищо!".
Престъпваш прага и те лъхва свеж аромат на безброй глицеринови сапуни, пъстри цветове се изпречват пред погледа ти, накъдето и да го насочиш. Преди да усетиш, вече държиш в ръка прясна цитронада, а насреща ти се усмихва Мария. Това е нейният свят и света на още 17 човека с умствени затруднения, които се учат заедно на това да са самостоятелни, отговорни, уверени и общителни... с една дума - да бъда щастливи.
С тържество днес Фондация "Светът на Мария" отбеляза една година, откакто в София работи нейният Дневен център за хора с интелектуални затруднения "Светове". Дневният център е мястото, където Мария и приятелите й от една година прекарват почти цялото си време. Там се учат на трудови умения и да се обслужват сами, правят сапуни, ароматни свещи и цветя от хартия, готвят, а от днес - ще работят в специално "Защитено кафене", където сами ще приготвят за съседите от квартал Гоце Делчев още от чудната прясна цитронада, също и салати и други семплия ястия, които са научили да приготвят сами.
Радослав, на 30 г., стои гордо от 208 см. си височина на новия си пост като сервитьор в кафенето към дневния център. Усмихва се широко и споделя, че животът му се е преобърнал, откакто идва тук. Вече не е самотен и не стои по цял ден вкъщи пред компютъра, както допреди една година. Вече има приятели, уверен е. Открил е, че харесва да готви. Казва, че в началото му е било по-трудно (не само с готвенето), но когато го питам какво му е трудно сега - вдига рамене, усмихва се и казва "Нищо!".
Освен в сапуните Виктор е добър в маршрутите. Той е живият справочник за приятелите си - знае къде са всички актуални ремонти по пътищата, откъде минават рейсовете и как се стига най-бързо. Допреди година повечето от 18-те клиенти на центъра се нуждаят от придружител, за да стигнат до там, разказват от фондацията. Сега обаче повечето от тях нямат проблем да се придвижват сами, особено с помощта на осведомения майстор на сапуни.
"Откакто съм в Дневния център станах по-умна, чувствам се по-голяма и пораснала, по-отговорна за нещата, които правя", споделя и Мария, 38 г., която е вдъхновението зад фондацията и усилията за интегриране на хората с умствени затруднения. Всичко, за което мечтае Мария, е да бъде обичана и макар че в дневния център вече има много приятели, вярва че един ден ще срещне и голямата любов.
Десетки приятели на фондацията, съседи от квартала, доброволци и журналисти изпълват коридорите на Дневния център днес преди обяд. За изминалата година към екипа са се присъединили общо 21 доброволци, които помагат на Радослав, Мария, Виктор и останалите да поддържат центъра и заедно с това - да преодоляват затрудненията си в общуването. Обикновеното общуване, дребните задачи, които с все по-голяма лекота изпълняват, приятелствата, които градят - това е всичко, което им трябва, за да бъдат щастливи, а до неотдавна това са били единствено мечти.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 16 юли 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
20 май 2024 г.
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
19 март 2024 г.
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23
