Излезе наръчник, посветен на гражданските организации като партньор в политиките за международно сътрудничество

Нуждата от силно и разнообразно гражданско общество никога не е била толкова належаща. За съжаление броят на хората, живеещи в страни със значителни ограничения на гражданското пространство, продължава да нараства от година на година. В много държави се използват ограничителни закони, за да подложат организациите на гражданското общество на прекомерен контрол и да възпрепятстват способността им да набират жизненоважни ресурси за своята работа.

Партньорство между правителствения и гражданския сектор: българският контекст​

Атаките срещу гражданските организации, включително у нас, показват дефектите на затворените общества, които са основна причина за трудното адаптиране на индивидуално и национално равнище към динамичните промени в света. Свободното съюзяване, търсенето на добри практики в други държави, сътрудничеството и партньорството – това са част от решенията, които предлага идеята за европейско и глобално гражданство, носена от голяма част от неправителствените организации.

По естеството на произхода си, неправителствените организации в света са трансгранични. Те функционират най-ефективно, когато работят в мрежи за утвърждаване на универсалните ценности на Всеобщата декларация за правата на човека или за изпълнение на актуалния Дневен ред 2030 на ООН. Най-мощните сред тях действат на глобално и регионално равнище и участват в създаването на глобални публични блага  – образование, здравеопазване, преодоляване на неравенствата, справедлива свободна търговия.

Много от тях специализират в полето на международното сътрудничество за развитие. Най-известните сред тях са Oxfam, Save the Children, CARE, Doctоrs without Borders, World Vision, Catholic Relief Services (CRS), Amnesty International и др. Те са мощна сила в предоставянето на помощ и важни участници в международната архитектура на сътрудничеството за развитие. Бюджетите на най-големите надхвърлят тези на някои страни донори от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). МНПО присъстват в много развиващи се страни, получават значителни суми от донори за извършване на хуманитарна помощ и работа за развитие и са все по-влиятелен участник в политическите процеси и в глобалното управление на помощта за развитие.

Средата в България

Съществуващата нормативна база, отнасяща се до политиката за развитие, не обслужва по максимално добър начин поставените пред държавата цели. Липсата на адекватна нормативна база директно влияе на капацитета на МВнР за ефикасно управление на дейностите в сферата на политиката за развитие. Това е свързано с недостатъчно развит капацитет за оценка и наблюдение на проектни предложения от целевите държави, а също и недостатъчно ефективна комуникация и координация между различни български институции, имащи отношение към политиката за развитие. Съществен недостатък е също така и липсата на механизми, които да включват неправителствени и бизнес организации.

Неправителствените организации определят съществуващата правна, медийна и обществена среда в България като не особено благоприятна за своята дейност. В проучване на Институт „Отворено общество“ от 2017 година над половината от анкетираните неправителствени организации съобщават, че през последните 5 години са се почувствали засегнати от негативно отношение във връзка с дейността си.