Запознайте се със Сара и Мохамед от Йемен, които са част от кампания „Социално отговорни за интеграция“

Запознайте се със Сара и Мохамед от Йемен. Те са бежанци, намерили убежище, и по-важното, дом, в България. Поради войната в Йемен, те трябва да напуснат страната си и решават да започнат отначало своя живот тук. Днес те споделят с нас своите истории, за това как са стигнали до България, с какво се занимават и трудностите, през които са преминали, за да осигурят свободен и по-спокоен живот на своите семейства.

Разкажете ни откъде сте, как стигнахте до България и как взехте решение, че тук ще бъде Вашият нов дом?

Сара: Аз съм Сара, от Йемен. Дойдох в България през 2015 г. в началото на войната в Йемен, дойдохме с туристическа виза, защото нямахме планове, мислехме само за оцеляване. След като останахме тук няколко години, започнахме нов живот и мога да кажа, че тук се чувствам стабилна и в безопасност.

Мохамед: Казвам се Мохамед и също съм от Йемен. Пристигнах в България с виза с покана и избрах България, защото баща ми е завършил тук и все още говори езика. Смятаме, че това е най-добрият вариант и можем лесно да се интегрираме в българската общност.

Разкажете ни с какво се занимавате, как се чувствате сред българските си колеги?

Сара: Работя като агент за обслужване на клиенти. Намирането на тази работа не беше трудно и е много интересно да работиш в компания с колеги от различни държави и националности.

Мохамед: Аз съм служител по връзки с цифровата общност на арабски език. Прекарах няколко месеца в търсене на нещо подходящо, докато не намерих настоящата си работа. Чувствам се добре дошъл и подкрепян сред колегите си.

Какви, според Вас, са най-големите трудности пред бежанците в процеса на тяхната интеграция в София?

Сара: За мен езикът е най-голямото препятствие, макар вече да говоря и разбирам български. Също така културните различия, а понякога и дискриминацията и стереотипите в обикновеното ежедневие могат да окажат голямо влияние върху процеса на интеграция.

Мохамед: Според мен няма много достъпни безплатни курсове по български език, а ако има, те са предимно с фиксирано време (а не с различни часови интервали), което не е подходящо за повечето работещи, тъй като за бежанците работата и парите са на първо място.

Какво Ви харесва най-много в София и в страната?

Сара: Обичам историческите сгради и малките детайли в тях. Очарована съм от хоризонта и от гледката към сградите на фона на планинския пейзаж.

Мохамед: Това, което най-много ми харесва в София, е планината Витоша, а това, което най-много ми харесва в България, е мирът.

Какви препоръки бихте дали на институциите, които работят с бежанци, за подобряване на тяхната дейност?

Сара: Достъп до адекватна информация, инвестиране на повече ресурси в адресна регистрация и общински жилища, намиране на подходяща работа и квалификационно и професионално обучение. Също така бих препоръчала местната общност да се включи в интеграционните инициативи и в сътрудничество с общините.

Мохамед: Бих посочил отново необходимостта от повече курсове за изучаване на български език, както и информиране на обществото, че ние желаем да работим и да бъдем полезни с каквото можем на страната.

В няколко последователни броя ще представим на читателите инициативата „Социално отговорни за интеграция“, която се осъществява от Асоциация за развитие на София (АРС) в рамките на проекта „Подкрепа за развитието на политики и услуги за интеграция на бежанци в София.“ Целта на инициативата е да даде признание и публичност на работодатели, които помагат на бежанци да си намерят работа и да се установят в страната. Във връзка с предстоящия Международен ден на бежанеца на 20 юни, в следващите няколко публикации ще ви представим историите на бежанци, които са избрали България за своя втора родина. Повече за АРС и за проекта можете да прочетете на сайта www.sofia-da.eu; проектът е финансиран от ВКБООН, агенцията на ООН за бежанците.