English   14445 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Кампанията на АРС „Социално отговорни за интеграция“ продължава с представянето на „Амир Саррут“ ЕООД

 
 

Бихте ли представили Вас и Вашата фирмата, която управлявате – с какво се занимава, кога е основана, сфера на дейност, брой служители и т.н.; Как успяхте да реализирате бизнеса си тук? Срещнахте ли трудности, свързани с опита си на бежанец?

Казвам се Амир и съм от Кюрдистан, Иран. Работих като военен журналист в местната Демократична партия, но тъй като бях против системата и засилващото се военно положение, през 2009 г. ми се наложи да eмигрирам. След като сестра ми замина и се установи в Норвегия, реших да я последвам, но ме спряха на границата и ме върнаха в България. След година направих опит да замина пак, но историята се повтори и отново ме върнаха тук. Тогава се отказах от идеята за Норвегия и взех решението, че България ще бъде моят нов дом. Тук реших, че ще започна свой бизнес, намерих партньор и навлязох в сферата на търговията, като през 2014 г. открих фирмата „Амир Саррут“ ЕООД и отворих хранителен магазин, с типични арабски храни. От самото начало взех на работа три българки, като продавачки, но поради наличието на много подобни хранителни магазини в района, бизнесът не се развиваше добре. През 2019 г. взех решение да се прехвърля към сферата на услугите. Тогава отворихме вратите на фризьорски салон и бръснарница „Амир“. Аз не съм фризьор, не се и опитвам да бъда. Аз съм предприемач, а България е подходяща страна за такива като мен. Почти не съм срещал трудности при започването на собствен бизнес, произлизащи от факта, че съм бежанец. С отварянето на салона, взех на работа две момчета от Иран и до ден днешен работя предимно с хора с бежански произход. През годините много от служителите ми напуснаха България, като на тяхно място идват други. Обичам да взимам на работа бежанци и мигранти, защо съм наясно до болка каква нужда от подкрепа имат те. Знам колко трудни могат да бъдат за тях неща като намиране на място за живеене, откриване на банкова сметка, научаване на български език, намиране на работа и справянето с дискриминацията. В момента имам трима работници, като най-верният ми служител е Омар, от Иран, който вече е управител на салона. Според мен успешния бизнес се гради основно на доверие и гордо мога да заявя, че имам абсолютно такова към своите служители.

Според Вас, доколко бизнес средата в България успява да се възползва по най-добрия начин от новите културни, езикови, социални умения, които бежанците и мигрантите носят със себе си?

Личното ми мнение е, че определено почти никой не се възползва от тези показатели. Голям брой дипломирани мигранти, със завършено висше образование, пристигат в страната всяка година, но тъй като няма много и лесно достъпни курсове по български език, голяма част от тях така и не го научават. Затова и не успяват да намерят място на пазара на труда, в сферата на образованието и опита си. Това е голям проблем, тъй като на доказани професионалисти се налага да работят на нискоквалифицирани позиции. Това е загуба, както за отделните личности, така и за държавата като цяло. Що се отнася до социалните умения, отново опираме до езиковата бариера, която се явява като основна пречка, пред проявата на тези социални умения.

От каква помощ най-много се нуждаят предприемачите, които желаят да работят с бежанци и мигранти? Имате ли препоръки?

Повечето бежанци имат нужда основно от морална подкрепа. Работодателите се притесняват да наемат такива хора, защото са наясно, че интегрирането им в работната среда ще бъде труден процес. За жалост не си дават сметка, че ако веднъж подадат ръка на човек в трудна ситуация и успеят да го впишат в работния процес, насреща ще получат вярност и ще могат да разчитат на лоялно отношение. Съветът ми към работодателите е да се опитат да помогнат на човек в нужда, като просто му дадат шанс да покаже уменията и лоялността си. Също така мога да добавя, че много от бежанците започват да търсят работа докато все още нямат нужните документи, за да започнат такава, защото са наясно, че трябва да оцеляват, а за да оцелеят трябва да работят. Процесите в институциите понякога са тромави и бюрокрацията си казва думата. Точно тогава малко помощ и подкрепа никак не са излишни. От друга страна, и от моята гледна точка на мигрант-работодател, мога да споделя, че един от най-големите проблеми за предприемачите с бежански произход е отпускането на кредити. Обикновено одобряват недостатъчни и ниски суми, а понякога и никакви. Някои от големите банки в България пък изобщо не отпускат заеми на хора от Иран, защото политиката им била такава.

Какво най-много Ви харесва в София и в страната?

Обичам София и като цяло България. Хората са топли, природата е разнообразна и безкрайно красива, климатът е близък до този вкъщи, има четири сезона и понякога не се чувствам в чужбина. София ми е като втори Кюрдистан. Когато пътувам и съм извън България ми е мъчно и обикновено нямам търпение да се прибера.

Фризьорски салон и бърснарница „Амир" се намират на ул. „Цар Симеон“ 63 в гр. София

В няколко последователни броя представяме на читателите инициативата „Социално отговорни за интеграция“, която се осъществява от
Асоциация за развитие на София (АРС) в рамките на проекта „Подкрепа за развитието на политики и услуги за интеграция на бежанци в София.“ Целта на инициативата е да даде признание и публичност на работодатели, които помагат на бежанци да намерят работа и да се установят в страната. Ще ви представим мненията на работодателите, техният опит, добри практики и трудности, които срещат в осъществяването на тази благородна, но нелека задача. Надяваме се техният пример да насърчи и други компании и фирми да подадат ръка на хората, които са принудени да напуснат домовете си и трябва да започнат живота си отново в чужда държава. Повече за АРС и за проекта можете да прочетете на сайта www.sofia-da.eu. Проектът е финансиран от ВКБООН, агенцията на ООН за бежанците.

Автор: Албена Начева

Сходни публикации

ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона

ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона

Анализ на наличието на дискриминация сред ромската общност в русенска област и насоки за дейности по превенция и защита, бе

Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба

Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба

Мулти култи се радва, че допринесе за успеха на невероятния проект „Фотоработилница 66“, документална фотографска инициатива за

Национална комисия за борба с трафика на хора: Прожекция на тематични късометражни филми

Национална комисия за борба с трафика на хора: Прожекция на тематични късометражни филми

Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и фондация „Кампания А21“ – България организират безплатна прожекция на