Канал 4: За благотворителността, емпатията и осезаемите промени

Всеки от нас има нуждата да се чувства вдъхновен, и то по-често, отколкото си признаваме. Най-въздействащото вдъхновение идва през личния пример – това е и причината Ния Мишонова да създаде рубриката „ВдъхновеНия“ в рамките на подкаст „Канал 4“. В нея тя среща аудиторията с личности, чиито истории, инициативи и гледни точки заслужават да бъдат споделени.

Във втория епизод от рубриката си Ния разговаря с Полина Троянова – член на Управителния съвет на фондация „За Доброто”.

Фондация „За доброто“ е основана официално през 2020 г., но се формира още през 2019 г. като гражданска инициатива. Чрез кампаниите си тя се бори за налагане на по-висок стандарт в детското здравеопазване и образование, мобилизирайки дарители и доброволци. Фондацията организира различни благотворителни инициативи, свързани с подкрепа на деца на починали лекари по време на пандемията, на бежанци от Украйна, както и с подновяване на детски отделения и купуване на необходимо оборудване. Тя и нейният „Проект #ЗаДоброто“ са многократни носители на награди за граждански активизъм и защита на правата на децата.

Разговорът на Ния и Полина започва тъкмо с темата за детското здравеопазване. Първата кампания на фондацията е организирана от Кремена Кунева и е свързана с детското нефрологично отделение в педиатрията в София. Повечето детски отделения не са пригодени за деца – средата, в която те попадат, е потискаща, овехтяла и източник на страх. Средата често бива подценявана, но нейната роля при лечението на болен човек е основна. Именно тя може да предизвика вътрешна промяна, която да позволи по-лекото протичане на всички оздравителни процеси.

Кремена е станала свидетел на такава среда, но не се зарича, че няма да се върне във въпросното отделение, а тъкмо обратното – че ще се върне и ще го оправи. Но тази настройка според Полина трябва да залегне в нас още от ранна детска възраст – настройката да помагаш, да изпитваш емпатия и да не се примиряваш със средата, когато не си доволен от нея. Този начин на мислене е залегнал дълбоко в други европейски държави, в които се възпитава гражданска отговорност от ранна детска възраст. По-бавното темпо, с което се формира тази мисловна нагласа у нас, за Полина не представлява проблем, защото е факт, че сме тръгнали по този път – НПО секторът расте, инициативите стават все повече и все по-разнообразни, опитвайки се да покрият всеки проблематичен спектър, настъпват осезаеми промени и гражданите все по-често проявяват активност, намирайки решения как да подобрят заобикалящата ги среда.

Неминуемо се поставя и въпросът какво всъщност е благотворителността, където и двете дами са категорични, че не се осъществява само през даряване на финансови средства. Тя се нуждае и от време, енергия, креативност. Но преди всичко емпатия. Емпатия към ближния без значение на спецификата на положението, в което се намира.

Самото чувство да си доброволец Полина описва с една дума: пристрастяващо. Усещането за полезност и смисъл, да виждаш осъществени промените, за които си се борил, както и какво реално въздействие оказваш – всичко това е опияняващо и човек започне ли, не може да спре.

Целия епизод може да гледате тук.

Повече за „Канал 4“ може да намерите тук.

„Канал 4" е младежки подкаст, който цели да провокира критичното мислене и активното гражданство у младите хора. В епизодите екипът на „Канал 4" среща аудиторията си с интересни активисти и фондации, представя значими инициативи и проекти и дискутира с различни гости теми, простиращи се от независимата театрална сцена в България до въпроса за национализма и субкултурите. Инициативата е на фондация „Четиридесет и две", подкрепена от фонд „Активни граждани.

ххх