Мимо Гарсия, съосновател на платформата за психо-логопедична помощ и подкрепа „Да говорим заедно“: „Ревността е болест“

Може би аз съм най-големият глупак, поставил на пиедестал, засвидетелствал уважение и правил в продължение на пет години подаръци на човек, който изобщо нямаше шанс да отговори на чувствата ми, но все пак, ако обичаш някого, как ти минава в акъла да искаш да я/го нараниш?!

Това аз не мога да разбера!

Да, може да ти е супер неприятно, че няма да се получи помежду Ви (или че се разделяте); да си в лошо настроение; да пишеш тъжни (опити за) стихове; да рисуваш в мрачни нюанси; да плачеш под душа или на някоя песен.

Може всичко изброено по-горе, но не само не бива, а и е дяволски лицемерно да нараняваш, докато твърдиш как уж неспирно обичаш!!!

Истинската обич е чиста и безгранична и би трябвало дори да си щастлив за нея/него, ако тя/той е по-щастлив/а без теб и/или с друг/а!

Всичко останало издава единствено страх от самота, комплекси и опит чрез изнудване да задължиш някого да е с теб!

Но ако се замислим, не е ли унижаващо за насилника да милва нечие тяло, докато притежателят ѝ/му го ненавижда?!

И какво ще постигне с това да живее в илюзия, че чувствата са двустранни, когато от едната страна е своеобразен заложник?!

Насилниците трябва да мислят даже от тази гледна точка - добре ли ще им е да живеят във фалш?! Мисля, че никой не желае това за себе си, и най-лошият, и най-злият, също.

Ревността е болест! Тя не е положително качество и трябва да се престане с представянето ѝ като нещо сладко в книги, филми, сериали.

Наскоро в Инстаграм ми се появи видео, даващо съвет как да се заснеме стори с чорап, имитиращ крак, за да се посее съмнение в партньора/ката за изневяра.

Бях зашеметен! Кой човек, обичащ, цели да я/го заболи любовта ѝ/му?!

При първи симптоми на ревност веднага трябва да се сподели с други, най-добре със специалист и да се освободи напрежението преди да се стигне до нечия смърт!!!