Властта на гражданите. Правото на достъп до информация (аудио)

Интернет – мрежата от мрежи, вече повече от 60 години ни залива с информация. Заедно с това все по-осезателно разбираме, че не успяваме да възприемем дори незначителна част от нея, а още по-малко да я осмислим и използваме. И въпреки това правото на достъп до информация е сред особено важните човешки права. 

Гергана Жулева разказва защо това е така и как през 1996 г. група икономисти, журналисти и социолог започват да разпространяват идеята, че хората имат право на информация и трябва да се научат да го използват и отстояват. Така започва Програма достъп до информация (ПДИ), която работи вече 27 години в полза на цялото общество.

В този начален период работата на ПДИ е просветителска. Все още няма публични регистри, а по инерция от предишния режим хората просто не обръщат внимание каква информация получават и каква остава скрита за тях. ПДИ прави много за да разясни в какво се състои правото на достъп до информация и защото то е важно.

През 2000 година е приет Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и постепенно ползите от работата на ПДИ стават все повече. Александър Кашъмов казва, че сред тях има и големи и малки и не всички са видими, но все повече институции се грижат да предоставят обществено значима информация на интернет страниците си, публичните регистри работят, декласифицирани са над 1500 незаконно класифицирани документи, има вече достъп до информация за замърсяване на околната среда, така необходима за еколозите, водят се дела за преодоляване на цялата непрозрачност в областта на ядрената енергетика, направено е изследване на смъртта на георги Марков с помощта на данни от 100 тома документи от ДС. Гражданите могат да търсят и получават бюджетна информация и така, както и за процеса на вземане на определени решения от институции. 

„Зконът на гражданите“ – така го наричат граждани, журналисти и неправителствени организации като израз на неговата ефективност. Законът помага на хората да извършват желани от тях действия и те виждат, че това е средство да държиш отчетна дадена институция. Цветан Тодоров от Български институт за правни инициативи (БИПИ) смята, че ЗДОИ е полезен инструмент и гражданите трябва да са активни, защото ако не са някой друг ще определя живота им. Законът обаче не винаги работи и срещу него има съпротива от страна на политико-икономическите кръгове. Европейският регламент GDRP за защита на данните е своеобразен удар върху закона, който рефлектира върху практиката и законодателството у нас. Генка Шикерова подчертава, че достъпът до информация е изключително важен за журналистите. Тя вижда няколко проблема – институции, които злоупотребяват и искат заявления за информация извън обхвата на закона, лошото състояние на данните, които се предоставят, напр. PDF файлове с нечетлива информация. „Достъпът може да бъде по-лесен ако информацията е публична и във вариант, което е четим и лесен за обработка, и не се налага изрично да се иска“, казва тя. 

Въпреки проблемите достъпът до информация се развива положително през годините. Значителна част от обществено значимата информация е качена в различни регистри и интернет страници. ПДИ е и инициатор на Ден на правото да знам, който е формулиран от ЮНЕСКО и ООН като Ден на всеобщия достъп до информация. 

Гергана Жулева отбелязва, че все повече институции стават достъпни и прозрачни за гражданите. Поддържането на публична информация е процес и система и изисква ресурси от институциите – служители, компетентност за работа с информация, бюджет, адекватен мениджмънт на информационната система на институцията. Много от общините се развиват положително в това отношение, докато Прокуратурата остава изключително непрозрачна за обществото.

Фондацията продължава да подкрепя прилагането на закона и чрез обучения, съдебни дела и чрез постоянни наблюдения на практиките на достъп до информация. От 10 години ПДИ прави и годишна проверка на интернет страниците на институциите, т.нар. одит на активната прозрачност. Институциите очакват одита, което показва, че той е полезен за тях. Резултатите показват и наличието или липсата на политическа воля.