КЛЮЧ Unplugged. Светулка за доброто (видео)

Фондация „За доброто“ е добре позната неправителствена организация, работеща на много фронтове, най-вече за развитието на детското здравеопазване. Ядрото на екипа е от осем жени, но текучеството на хората се променя при всеки проект и всяка кауза. Всички те са майки, но не само това е водещата мотивация, а и промяната в нагласите и изграждането на гражданска позиция. Голяма част от тях, включително Полина Троянова и Надежда Рангелова, се запознават на терен, докато се включват в ремонтиране на детско отделение като доброволци. Съпрузите им също ги подкрепят с разнообразна и съществена помощ. 

„Когато говорим за детско здравеопазване, трябва да говорим и за архитектура, защото архитектурата има огромно отношение към средата и към начина, по който човек се движи в нея. Едно е да изброим брой легла и да сложим всички видове кабинети, но трябва да се помисли за това, че вътре ще обитават хора и ще се лекуват деца. Тогава архитектурата се превръща в нещо, което не бива да бъде пренебрегвано, а във всички детски отделения в страната и в единствената ни педиатрична болница тя е пренебрегната. Няма никаква разлика между отделенията за възрастни и тези за деца. Единственото е, че детските отделения са слаганни на по-долните етажи, за да са по-достъпни, нищо друго“, твърди Полина Троянова, която е и художник и главно се заема с изрисуването на стените в отделенията. 

Един от основните казуси със строителството на болници всъщност е, че стандартите за строене са от 60-те години на миналия век, които не отговарят адекватно на нуждите на съвремието. Затова фондацията създава проект „Светулка“, в който могат да кандидатстват всички здравни заведения с детски отделения. Те трябва да отговарят на определени критерии, но ако бъдат одобрени, организацията предоставя и се заема с реновация на помещенията в педиатричното отделение; допълване и/или модернизиране на медицинското оборудване и техника; мотивация за цялостна промяна на средата за лечение и планове за развитие на отделението в краткосрочен и дългосрочен план. Средствата се набавят чрез фондонабиране, главно от корпоративни дарители. Активират се и много доброволци, както и местните общности. 

Работят главно в областни и обществени болници, които не са специализирани и децата не са със застрашаващи живота заболявания. Досега „За доброто“ са променили шест отделения – в Айтос, Силистра, Пловдив, Велико Търново и две в Неврологията. 

„Промяната на тази среда не е скъпа и процесът е лесен, ако работиш с добър архитект. При първите две отделения работехме без архитект, като действахме на принципа на вътрешното ни усещане. Много скоро разбрахме, че не става така, защото не искахме само да освежим пространствата, а се налагаше да правим функционални структурни промени. Тогава привлякохме към екипа професионален архитект“, коментират от фондацията пред Александър Куманов от Фондация 42. 

Освен ремонтните дейности организацията създава и детски кътове в отделенията, където няма нищо болнично. Там децата могат да играят и да се чувстват максимално близко до тяхната естествена домашна среда, за да не са стресирани. Набляга се и на по-добрата комуникация и отношение между пациенти, родители и медици, защото в момента децата се приемат като обект. Обект на лечение и манипулация, който не може да се страхува, не може да плаче, не може да пита, не може да иска. Родителите им също, тъй като това пречи на лечебния процес. Надежда Рангелова има мечта в бъдеще да направят съвместен проект с държавните институции, но засега такъв няма. 

Осен по проект „Светулка“ фондацията има огромен принос по време на пандемията от Covid-19, когато произвежда и оборудва болници с предпазни маски, шлемове, ръкавици и други продукти. Подпомага и бежанци от Украйна. Има изградена колаборация с детски център „Музейко“, детски център „Шалом“, детски център „Малките светулки“. 

Тези борбени жени се нуждаят смисълът от промяната на лечебната среда да се превърне в тема на дневен ред. От съпричастност и емпатия. Искат хората да приемат, че не може нито едно детско отделение да изглежда зле, а вместо това да се мобилизират на регионално ниво и сами да започнат дългия път към промяната.