„Детето ти да излезе живо"

„Най-големият ми страх е да не затворят отделението. Какво ще стане тогава с детето ми, къде ще отидат лекарите ни?“ - записвам разказа на майка, която наскоро е лежала в Клиниката по детска клинична хематология и онкология с малкото си дете, и тя изпуска тази реплика някак между другото, докато обсъждаме битовите условия.

За улеснение ще я наречем Диана, за да запазим истинската ѝ самоличност.

„В един момент кошмарните битови условия вече нямат значение, важното е детето ти да излезе живо оттам“, продължава разказа си Диана.

Заради страха да не навредят на процеса на лечение на собствените си деца, а и на тези, които ще имат нужда след тях, родителите често не говорят за нередностите, с които се сблъскват. Друг е въпросът защо е нужен публичен скандал, за да се лекуват деца при адекватни условия.

В понеделник активисти и близки на деца с онкохематологични заболявания се събраха пред Министерството на здравеопазването, за да протестират срещу условията за лечение в Клиниката по детска клинична хематология и онкология.

Привидната причина, запалила недоволството, изглежда банална – от месеци няма топла вода. За проблема алармира в социалните мрежи Ани Стоянова, председател на фондация „Даная“.

„10 минути след поста на Ани от крановете потече гореща вода, каквато не сме имали от месеци“, казва Диана. Според нея обяснението на болничното ръководство, че тръбата е дълга и водата трябва да се източва, е абсурдно, а заедно с другите майки в отделението неведнъж са опитвали да източват водата, без успех.

Клиниката административно е част от болница „Царица Йоанна“, но от десетилетия това принудително „съжителство“ дава спорни резултати. Икономисването от топла вода е само един от тях. Нуждата от нов ремонт изглежда належаща.

„Касата на вратата на банята беше прогнила. Там се развъждат всякакви плесени“, тревожи се майката.

Тревогата ѝ не е преувеличена – онкоболните деца са уязвими на инфекции и чистата среда е ключова за лечението им. Затова и свиждания не се допускат. За разлика от преди няколко години, в момента почти всички деца се настаняват с придружител. Но през целия си престой, който понякога продължава повече от месец, нямат право да се видят нито с втория си родител, нито с братята и сестрите си или други близки.

В същото време някой трябва да носи храна, защото за придружителя такава не е предвидена, а тази за малките пациенти често е с ниско качество.

„Как е възможно на онкоболни деца да се дава вафла от 10 ст. за следобедна закуска?“, диви се Диана.

Стаите са с площ под 9 кв. м. В това пространство има две легла, нощно шкафче и гардероб, и се настаняват две деца с придружителите им, най-често майките.

„Имаше едно момче на 12, трудноподвижно. Голямо дете, което майката не може да пренесе до банята, а в тази стая инвалидна количка не може да се вкара“, споделя още Диана.

„Правим всичко по силите си в тези условия“, обяснява проф. Добрин Константинов, началник на клиниката. Той подчертава, че в сградата неколкократно са правени големи ремонти, но това също не е лесно решение.

„Ние не можем да затворим, нашите пациенти винаги са спешни. Така трябва да ремонтираме банята в една стая, докато в съседната продължават да се лекуват деца“, обяснява професорът.

 (...)