Властта на гражданите. За България с любов (аудио)

Приемането на чужденците в България е странен процес. Понякога обятията ни са широко отворени, понякога здраво стискат ключа на отрицанието. Къде се крие причината за симпатии към едни народности и негативизъм към други, е въпрос, на който едва ли може лесно да се отговори. 

Някои граждански организации работят фокусирано за приемственост и интеграция на чуждестранни граждани, мигрирали в страната ни по различни причини. Бистра Иванова започва да интересува по-задълбочено от тази мисия още като студент, когато развива афинитет към различни култури, техния бит и традиционната им кухня. Така през 2011 г. създава Мулти култи колектив. Организацията работи както на терен, така и на ниво законодателство, за общностно развитие, гражданско участие, солидарност, интеграция на мигранти и бежанци и човешки права. Първоначално само в София, а после и в други големи градове. 

С проекта „Мигранти с таланти“ организацията показва добрите примери на хора, които благодарение на таланта си работят в полза на обществото, като в същото време ги овластява да излязат в публичното пространство със собствения си глас, лице и почерк. В списъка фигурират над 300 души от целия свят, всеки със своите интереси и специфики, с реализация в различни области – изкуство и култура, кулинария, бизнес, спорт, красота, туризъм, лайфстайл, занаятчийство и други. Всички те биват представени както в медийната среда, така и чрез разнообразни събития, работилници и лекции. 

„България е много уязвима на антимигрантска и антиетническа пропаганда. Такива предразсъдъци могат да се преборят просто с добри примери. Ние имаме невероятни колеги и приятели от целия свят, включително от Близкия Изток. Хора, които обичат България, стараят се, представят нашата култура навън. Ние не влизаме в диалог „за или против миграцията“, само им даваме поле за изява, за да могат сами да се представят, а не някой да им лепи етикети“, казва Бистра Иванова.  

Клемон Боло-Суков пък е французин, който се сблъсква за първи път с балканските хора в родния си град Дижон. Започва да посещава България през летата, докато се влюбва толкова силно във фолклора ни, че решава да се премести за постоянно. Завършва магистратура по режисура на български народни танци в Пловдив, живее в София. Работи като фризьор и гримьор, пише дисертация на тема „Български фолклор – връзката между музика и танц“, води семинари по народни танци в родния си край. Учи усилено български език, наблюдава и слуша различни диалекти и комуникира с много възрастни хора от малките населени места. Тревожи се обаче за ситуацията с мигрантите във Франция.

„В момента французите се притесняваме, че конфликтът между отделните нации ще стигне и до нас. Във Франция живеят най-голямото мюсюлманско и най-голямото еврейско общество в Европа и се страхуваме нещата да не излязат извън контрол. Трудно е, защото живеем във времената на социалните мрежи, които дават невярна информация, дори доказахме, че има чужда намеса във Франция. Т.е. има държави, които имат интерес да подклаждат напрежение и е много сложно да обясниш на някой, че нещата не са черни или бели, а са с нюанси“, обяснява Клемон манталитета на сънародниците си по отношение на дезинформацията за различните народности. 

Той е с двойно гражданство, защото живее и работи в България. Бизнесът и приятелите му са тук. Съжалява, че обективността не е на мода в страната и има разделение между хората, които не си приличат. Би искал хората да са по-обективни и да дават шанс на другите да се доказват. Мечтата му да създаде танцов състав и клуб за хора както за българи, така и за чужденци.