На форум за жените в политиката зам.-председателят на Народното събрание Росица Кирова обяви, че ще стартира надпартийна общност за жените в парламента, Надежда Йорданова призова всички да се включват в политиката и да не се отказват

Зам-председателят на Народното събрание Росица Кирова обяви, че ще организира надпартийна общност за жените в парламента по време на събитието “Жените в политиката - на местно, национално и европейско ниво”, което се проведе на 28 ноември, организирано от Българска платформа към Европейско женско лоби в София. Според нея политическите различия не бива да спират сдружаването между жените народни представители и съвместната им работа за общи цели като демократичност, справедливост и по-малко корупция. Освен това тя заяви и своето намерение да започне дискусия с колегите си от Народното събрание за законодателна инициатива, стимулираща квотите в партиите, тема, която предизвика бурна дискусия на форума.

От своя страна, Надежда Йорданова призова всички да се включат в политиката и да не се отказват, защото си заслужава, въпреки денонощната работа и въпреки че това ги превръща в обект на атаки от различни страни. Самата тя сподели, че по време на активната ѝ законодателна дейност относно Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие е била многократно предупреждавана, че ще плати политическа цена и по-добре да не се захваща. Жертвите на насилие, които са били част от новините по това време обаче - 3 жени в рамките на само 10 дни - са я убедили, че “всяка политическа цена си заслужава”.

В първия панел на събитието - “Жени и избори – предизвикателствата пред жените в политиката. Джендър мейнстрийминг в политиките на Република България” - дискусията бе между зам-председателя на 49-то НС Росица Кирова, народните представители д-р Александър Симидчиев и Илина Мутафчиева, общинския съветник от Пловдив д-р Веселка Христамян и кандидата за кмет на Казанлък Яница Станчева. Всички те се обединиха зад мнението, че е необходимо целеносочено образование за равнопоставеността между половете, за да може в България стереотипите за женските и мъжки роли да бъдат преодолени. Именно негативните нагласи към участието на жените в политиката са една от основните пречки, с които всички участнички в панела са се сблъсквали в кариерата си. “Не е демокрация, ако 52% от населението няма възможност за равно участие”, цитира д-р Христамян, която посочи и необходимостта от интегриран подход за справяне със стереотипното мислене.

Вторият панел бе с международно участие – Мери Колинс, главен секретар на Европейско женско лоби и Шерил Томас, директор на американската организацията Global Rights for Women - и бе посветен на политиките и законите за домашното насилие и насилието над жени в България, ЕС и САЩ. За настоящите проблеми в България взеха думата Дияна Видева, основател на Асоциация “Деметра”, и Теодора Крумова, основател на Център за междуетнически диалог “Амалипе”.

Мери Колинс обясни какво означава да има Директива на ЕС за борба с домашното насилие и насилието над жени – директивата гарантира минимален стандарт на защита на жените, под който никоя държава не трябва да пада и който ще важи еднакво за всички жени в Европейския съюз. Директивата е много важна в този момент и все още предстои да бъде гласувана, като спорна тема за държавите-членки е тази за изнасилването, която повечето страни - включително България - предпочитат да третират самостоятелно като криминален проблем, подход, който обаче досега не дава добри резултати и е в ущърб на правата на жените. Според данни на GREVIO – органът от експерти, който следи за имплементирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие - именно изнасилването е най-рядко докладваното в полицията престъпление. Огромен проблем е факта, че за да бъде доказано изнасилване в България и много други държави, се изисква да се докаже съпротива от страна на жертвата, която съпротива обаче не задължително е част от естествената психологическа реакция на жертвите в този момент и това поставя под въпрос справедливия процес в съда, ако изобщо изнасилването стигне до етапа на съд.

„Ако държавата не осигурява пари за подслони, горещи линии, правна помощ и всички останали специализирани услуги, законът реално не функционира“, (сподели Шерил Томас от организацията Global Rights for Women, която от 1993 година работи за постигане на ефективна системна и правна реформа за прекратяване на насилието над жени и момичета. В Минесота през 1972 г. е открит първият в САЩ подслон за жени, преживели насилие, а щатът има свой Закон за защита от домашно насилие от 1977 г. 30 години опит са демонстрирали, че ако липсва финансиране от страна на държавата обаче, каквито и мерки да са разписани законодателно, тяхното изпълнение е невъзможно и обезсмисля законите. Дияна Видева, основател на Асоциация “Деметра”, която има центрове за услуги за жертви в градовете София, Пловдив и Бургас, потвърди думите ѝ. Липсата на финансиране и устойчивост е сред водещите проблеми за организациите, които работят за жертвите на насилие, като е необходимо финансиране за специлиазирани услуги - така, както са разписани в Закона за защита от домашното насилие – вместо те да се финансират по Закона за социалните услуги, което към момента е крайно недостатъчно и неадекватно, поради спецификата на случаите на насилие над жени и домашно насилие.

Проблемите на ромска общност бяха споделени от Теодора Крумова от Център за междуетнически диалог “Амалипе”. Тя подчерта, че домашното насилие не е въпрос на традиции, а на нагласи, чиято промяна отнема време. По отношение на ромските жени обаче негативните стереотипи не принадлежат само на обществото, а и на институциите, което допълнително утежнява проблемите, с които ромите се сблъскват. “Когато стигнем до институциите, често нещата се връщат наобратно”, каза тя, като уточни, че не винаги е така, за щастие, защото именно случаите, в които е имало адекватни реакция от страна на институциите, са довели до промяна в поведението и нагласите на общността. “Много е важно да се работи с мъжете, важно е да се работи и с жените”, обобщи тя, посочвайки, че често проблемите в мисленето са споделени и от двата пола и усилията трябва да са фокусирани и в двете посоки, за да има устойчив напредък.

“Ако нямаше жени в политиката, проблемът за домашното насилие щеше да остане като дискусия само между неправителствените организации”, каза Илиана Балабанова, президент на Европейско женско лоби и Българска платформа - Европейско женско лоби, организатор на събитието, което бе посетено от повече от 50 души политици, дипломати и представители на гражданското общество. И напомни: “Когато говорим за жените в политиката, говорим за демокрация”.