Комедия показва забавната страна на ромската сватба

Три дена яли, пили и се веселили! Когато чуем за сватба, българска или ромска, винаги се сещаме за тази максима. Забавлението е неразделна част от една балканска сватба, а нещата придобиват още по-колоритен вид, когато тя е в т.нар. „махали“. 

Проект „Образователният театър, инструмент за подобрена информираност за изкуството и културата на ромския етнос в България“ решава да разгледа именно тази тема от нашата действителност в комедията „Ромска сватба“ на театрална група „Столивуд“ към Народно читалище „Димитър Пешев“ в кв. „Столипиново“ – Пловдив. 

В представлението се разглеждат въпроси, като какво се случва когато родителите уреждат брака на децата си? Какви са терзанията на младата ромска душа? Дали съдбата ще бъде благосклонна към една невъзможна любов? Парите или любовта са по-важни? И къде е конят? Разбира се в основата на сюжета лежи историята за любовта и дали ако тя е насилена, ще успее да оцелее и да пребори пречките пред себе си. 

„Постановката показва ромската сватба по много по-непознат и забавен начин на обществото. Показва как е било едно време и какво се случва, ако младите не се подчинят на родителите си и избягат от установените традиции. Целта ни е по един приятен и смешен начин да научим хората да правят това, което ги прави щастливи, независимо колко важна е традицията“, казва Донка Кьосева – сценарист и режисьор на постановката.

 

Интересно е, че проектът събира в една трупа любители актьори от български, ромски и турски произход. Те са Ана-Мария Михайлова, Андрей Стоянов, Георги Кочев, Джулия Христофорова, Ива Казева, Ива Кърлиева, Симеонка Йосифова, Ставри Колев и Тодор Митев.

„Артистите са между 16 и 36-годишна възраст. Тази колаборация роди една страхотна симбиоза между различните специфики и характерности. Самите те разбраха много нови неща за културите на останалите, откриха по колко много неща се отличаваме, но и по колко си приличаме. В началото работата ни бе насочена главно към младежи от кв. „Столипиново“, но решихме да „отворим вратите“ за различни хора, за да не се капсулираме, а точно обратното – да създадем едни обмен на култура и бит“, допълва Донка.