Наградата „Сахаров“ 2023

След смъртта на 22 годишната кюрдка Джина Махса Амини в Иран избухват масови протести. Тя е арестувана в Техеран и пребита от моралната полиция. Поводът е, че е носила по неправилен начин хиджаба си. Движението на иранските жени „Жена, живот, свобода“ се противопоставя на правилата за носене на хиджаб и на редица дискриминационни към жените закони в страната.

„На 16 септември отбелязахме една година от убийството на Джина Махса Амини в Иран. Европейският парламент подкрепя с гордост смелите и предизвикателни хора, които продължават да се борят за равенство, достойнство и свобода в Иран. Ние заставаме до тези, които дори от затвора продължават да подкрепят „Жена, живот, свобода“. Избирайки ги за лауреати за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2023 г., Парламентът почита тяхната борба и всички, които са изгубили живота си в името на свободата“ – казва председателят на Европейския парламент Роберта Мецола при обявяване на лауреата за 2023 г. в пленарната зала в Страсбург, в четвъртък миналата седмица. 

Близките на Джина Махса Амини не можаха да получат наградата, присъдена посмъртно. Причината е, че не са били допуснати до самолета за Франция, а паспортите им са били конфискувани на летището в Техеран, съобщават международни и български медии. Семейството беше представлявано в Страсбург от своя адвокат Салех Никбахт.

.

Борбата на Вилма Нунес де Ескорсия за правата на човека в Никарагуа продължава от десетилетия. Тя има смелостта и убедеността да остане в страната си въпреки преследванията, на които е подложена, и да продължи дейността си. 

Епископът на Матагалпа Роландо Хосе Алварес Лагос е красноречив критик на президента на Никарагуа Даниел Ортега. Той също отказва да напусне страната и е осъден през февруари 2023 година на 25 години затвор, а гражданството му е отнето.

Членката на полското движение Abortion Dream Team Юстина Видржинска е осъдена на 8 месеца обществен труд, защото е помогнала на друга жена да направи аборт в Полша. Морена Херера защитава правото на жените в Салвадор на аборт, а д-р Колийн Макникълс, гинеколожка в САЩ, защитава правото на жените сами да вземат решения за репродуктивното си здраве. 

Когато Андрей Сахаров научава, че Европейският парламент обсъжда създаването на награда на негово име, вълнението му е голямо. През пролетта на 1987 година той дава съгласието си от гр. Горки в СССР (сега Нижни Новгород), където е заточен от съветските власти. Разбирането му е, че тази награда е за свобода на мисълта и ще бъде политическа, морална и ценностна подкрепа за всеки, който защитава правата на човека. 

Сахаров е личност с няколко лица – обществена фигура от международен мащаб, блестящ физик, дисидент и критик на политическия режим в СССР. Той работи по създаването на съветската водородна бомба и, осъзнавайки опасността от надпревара в ядреното въоръжаване, допринася за подписването на Договора за частична забрана на ядрените опити през 1963 г. Като лидер на съветската политическа опозиция, през 1970 г. Сахаров основава Комитет за защита на правата на човека и жертвите на политически съдебни процеси в СССР с убеждението, че всяка политика се основава на защита на правата на човека. Пет години по-късно получава Нобелова награда за мир. Първата награда на името на Сахаров получават Нелсън Мандела и Анатоли Марченко през 1988 г. Сахаров умира година по-късно. 

Идеята за наградата „Сахаров“ идва закономерно. Тя тръгва от желанието Европейският съюз да подкрепя отношенията Изток–Запад, свободата на обсъждане и разследване, защитата на правата на човека и върховенството на закона и постепенно се развива като един от инструментите, с който Европейският парламент поема отговорността си за защита на основните свободи в Европа и разширява дейността си и извън границите на Европейския съюз. Френският евродепутат Жан-Франсоа Деньо смята Сахаров за идеалното въплъщение на ценностите, които защитава наградата.

На 13 декември 1985 г. Европейският парламент приема с голямо мнозинство решението за учредяване на Награда „Сахаров“ за свобода на мисълта. Наградата е на стойност 50 000 евро и се присъжда всяка година. Днес тя е преминала границите на Европа и е най-високото отличие, признание и подкрепа, която Европейският съюз дава на личности и организации, защитаващи правата на човека, и на дисиденти от цял свят. Предишни лауреати на наградата. 

В семейството на наградите за защита на човешките права по света наградата „Сахаров“ има специално място. Едно от най-забележителните постижения на нейните лауреати е естествената общност, която те създават през последните 35 години. Официално Общността „Сахаров“ е мрежа, която Европейският парламент организира и определя като продължение на самата награда през 2008 година и така отбелязва двадесетата годишнина от обявяването й. В тази общност се включват и членове на ЕП и това позволява на правозащитници и европейски политици да проследяват нарушенията на човешките права по цял свят и да предприемат общи действия под егидата на Европейския парламент. Конференциите на Общността и лекциите „Сахаров“, които лауреатите изнасят в европейски столици, не само информират обществото, политическите сили и международните институции за състоянието на човешките права по света, но пораждат и обсъждания на експертно ниво. 

През 2013 година Общността започва и програма за стипендианти на наградата, за да възпита и обучи следващо поколение носители на свободната мисъл. Стипендията се отпуска от 2016 г. на 14 защитници на правата на човека в страни извън ЕС и вече обхваща 40 държави. В двуседмично интензивно обучение в Брюксел и в Световния център за правата на човека във Венеция стипендиантите се запознават с европейските и международни закони, уредби, инструменти и механизми в областта на правата на човека, срещат се с учени, евродепутати и неправителствени организации, научават се да представят възгледите си пред обществеността, да търсят финансиране и да осмислят проблемите на сигурността в бъдещата си дейност.

За силата на Общността допринася и начинът, по който се номинират и избират финалистите – той е основан на преценката на широк кръг политически сили в Европейския парламент. Членовете на ЕП и политически групи номинират кандидати за наградата, като всяка номинация трябва да има подкрепата на поне 40 членове на ЕП. Кандидатурите се придружават от доказателства и се оценяват от Комисията по външни работи и развитие и подкомисията по човешки права. След тази подготвителна работа Председателският съвет на ЕП избира от предложените му трима кандидати. 

За 2023 година номинации са направили шест политически групи от Европейския парламент и повече от 100 депутати.

Наградата „Сахаров“ е ценна и с това, че подкрепя разнообразни теми, свързани със свободата на мисълта, напр. защита на основните свободи и права на човека и особено на правото на свобода на изразяване; защита на правата на малцинствата; зачитане на международното право; развитие на демокрацията и прилагане на принципите на правовата държава. Съответно тя обхваща широк спектър от носители на свободата на мисълта. Сред лауреатите й има политически и обществени фигури, професионалисти и хора на изкуството, дисиденти, майки, съпруги, затворници с присъди заради демократичните си убеждения и дейности, международни организации като ООН, дете, което се бори за правото си на образование, и цял народ – украинският, представляван от президента на страната, избраните лидери и гражданското общество. 

Общността на лауреатите представлява своеобразен авангард в защита на човешкото достойнство и права по цял свят. Някои от лауреатите като Нелсън Мандела, Малала Юсуфзай, Денис Муквеге и Надя Мурад, получават и Нобелова награда за мир. 

Наградата „Сахаров“ е демократична и по отношение на паричната награда, която дава на личности, асоциации или организации независимо от това дали са юридически лица или не. Националността, мястото на пребиваване или седалището на кандидатите не са от значение.

За част от лауреатите признанието идва докато те са в затвора или в изгнание, но всички подчертават, че наградата е съществена за тяхната дейност, че тя прави видими усилията им, дава глас на милионите жертви на насилие по света, разширява мисленето, променя нагласите на хората. 

Първият носител на наградата „Сахаров“ – Нелсън Мандела –  изразява мнението на цялата общност от лауреати: „Приемаме жеста като насърчение да останем верни на вижданията, които споделяме всички тук: за един свят без война, бедност и страдание. За нас наградата е преди всичко насърчение да бъдем смели в борбата за справедливост и мир“. 

Изборът на лауреати завършва с церемония по награждаване на пленарната сесия на ЕП в Страсбург през декември. Запис от церемонията. От България в програмата на наградата тази година присъстват един учител и трима ученици от Профилирана гимназия за чужди езици „Васил Левски“ в Бургас. Като участници в програмата за училища посланици на ЕП и Младежки семинар „Сахаров“ те са имали възможност да обсъдят активното гражданско поведение със защитници на правата на човека и евродепутати. 

По пътя към официалната церемония за награждаването гостите минават по Алеята на свободата „Сахаров“. Тя е покрита с керамични плочки с текстове за всеки от лауреатите от първата награда в 1988 година до днес. Алеята напомня ежедневно за необходимостта да ценим и защитаваме човешките си права и за онези, които имат смелостта да ни водят по този път.