Изкуството и културата като интеграционна политика

През 2023 г. Културна фондация А25 инициира и проведе първото по рода си изследване, посветено конкретно на културните потребности и на нуждите и достъпа до изкуство на украинските бежанци, които живеят временно или постоянно пребивават в България. Пълният текст на изследването е вече достъпен онлайн. 

Изследването е разделено на четири части, които представляват всъщност различни ракурси към темата. Първата глава от него е подготвена от Анна Данилчук от украинската фондация „Волин“ и предлага многопластов профил на културната ситуация в Украйна преди войната от гледна точка на културни политики, управление, потребление и нагласи, в опит да представи културния контекст, от който идват бежанците. Втората глава,подготвена от екипа на Културна фондация А25 - Кремена Христова, Ина Дублекова и Демна Димитрова, проследява моментните реакциите на българския културен сектор, добрите практики и слабите звена, както и очертава усилията му в процеса по включване на чуждестранните граждани в живота на обществото в по-дългосрочна перспектива. Третата част е посветена изцяло на гледната точка на украинските бежанци и техните потребности, културни нагласи и интереси, а неин автор е социологът Давид Кюранов. Последната – четвърта, част е своеобразна поредица от стъпки за по-устойчива интегрираща дейност на културните оператори.

Заглавието на изследването е „85483“, защото толкова са били украинците в България през 2022 г., когато е поставено началото на проекта. Днес те вече са 53 811 и броят им намалява, тъй като по информация на неправителствените организации, които работят с тях, все повече хора, живеещи в момента в България, се връщат в Украйна. Освен възможностите за нормален живот, достъп до образование и здравна система, знак за добре обмислени интеграционни мерки е и достъпът до култура. Изследването ясно показва тази необходимост, макар включването в културната система на страната да не се счита за жизненоважно. 

„2024 г. ще бъде десетата поредна година на нулева интеграционна политика у нас. Една от причините за това е, че втори стратегически документ в областта на бежанските въпроси, след Националната стратегия по миграция, убежище и интеграция (2015 – 2020), не е подкрепен с дейностен план и национално финансиране. Така новата Национална стратегия по миграция (2021 – 2025) остава мъртвородена. Към нея съществуват план за 2022 г. за изпълнение на приоритетите, както и доклад за изпълнението в периода април 2021 г. – юни 2022 г., но и в двата интеграционните намерения и резултати са твърде крехки и неподкрепени от данни“, отбелязват авторите на изследването.  

Изкуството може да бъде елемент от интеграционната политика. Войната в Украйна провокира не само огромна доброволческа съпричастност, но и самоинициативата и включването на много културни институции (държавни и общински), независими културни организации (НПО), артисти на свободна практика, чуждестранни културни институти, частни фирми с основна дейност в сферата на културата и читалища. 

Още в началото на своето изложение Анна Данилчук посочва, че „Парадоксално, войната, която започна с отричането на самостоятелна украинска култура, доведе до нейното разпространение и глобално разпознаване.“ Вниманието към украинската култура и изкуство действително е нараснало сериозно от началото на войната досега. Това също може да се види и в реакцията на различни артисти и културни оператори в различни градове в страната. В началото някои организации и събития стават безплатни за украински граждани; създадени са събития, включващи украински произведения; добавен е превод на украински към събитията; украински артисти са канени за участие в проекти и различни форуми в България; предложена е постоянна работа на някои украински артисти в български културни организации и трупи; някои организации превърнащат офисите и пространствата си в места за временно настаняване; поощряват се участия на украинските граждани (професионалисти и любители, вкл. деца) във фестивални и концертни програма, творчески работилници и отворени сцени за деца и възрастни, благотворителни кампании; войната сега, както и войната и изкуството се превръщат в значима тема за доста произведения и фестивали. 

Най-голямата част от изследването Давид Кюранов кръщава „Да се срещнем?“. Социологът провежда фокус-групови дискусии с бежанци от Украйна (възрастни и тийнейджъри) и дълбочинни интервюта с представители на НПО, които работят в подкрепа на бежанците от Украйна. Тази част от проекта e насочена най-вече към това да се установят практиките, нагласите и нуждите на украинските бежанци към културния живот в България. В рамките на самото изследване фокусът надхвърля това ограничение и се насочва към темата за интеграцията на българското общество, част от което са украинците, и към това как културните проекти могат да я подпомогнат. 

„Защо отделяме толкова пространство на интеграцията и нейното коректно и на практика единствено смислено значение? Защото, както показа проведеното изследване, възможни бъдещи културни политики, проекти и инициативи биха имали най-силен и смислен ефект, ако те са по същество интеграционни“, пише в своята изследователска глава Давид Кюранов. 

На базата на проведеното изследване, екипът на Културна фондация А25 обобщава някои възможни подходи за по-справедливо включване на бежанците в културния живот на страната. Прилагането им не изисква промяна на публичните политики, въпреки че такава е силно необходимо, а се базира на актуалната ситуация и моментните възможности на организациите. 

Изследването не бива да се възприема като научна публикация. Неговата цел е да послужи като допълващи препоръки в правенето на културни политики и културно-политически дискусии.